Прагът на вечността [bg]

Най-големият от пристанищните складове беше опожарен.

— Питам се как ли е станало това — каза Таня и посочи.

— ЦРУ го подпали. Тук имаме много терористични нападения — обясни Пас.

Таня се огледа. Постройките до кея бяха празни и се рушаха. Повечето къщи бяха едноетажни дървени бараки. Дъждът се лееше по черните пътища. Американците можеха да вдигнат във въздуха цялото това място, без да навредят някак на режима на Кастро.

— Защо? — попита Таня.

Пас сви рамене.

— Лесна мишена е, тук на края на полуострова. Идват от Флорида с моторници, промъкват се на брега, взривяват нещо, застрелват един-двама невинни и се връщат в Америка. — После добави на английски: — Шибани страхливци.

Таня се чудеше всички правителства ли са еднакви. Братята Кенеди говореха за свобода и демокрация, но пращаха отвъд морето въоръжени банди, които тероризираха кубинците. Съветските комунисти говореха за освобождение на пролетариата, докато хвърляха в затвора или убиваха всеки несъгласен. Бяха пратили Василий в Сибир заради протеста му. Имаше ли някъде в света честен режим?

— Да тръгваме — каза Таня. — Пътят до Хавана е дълъг, а аз трябва да кажа на Димка, че този кораб е пристигнал. — В Москва бяха решили, че Александровск е достатъчно близо, за да стигне до пристанище, но Димка държеше на потвърждение.

Качиха се в Буика на Пас и излязоха от града. От двете страни на пътя се издигаха високи захарни тръстики. В небето се виеха лешояди, които търсеха тлъсти плъхове из нивите. В далечината високият комин на захарна фабрика стърчеше в небето като ракета. Равнинната централна част на Куба беше набраздена от единични железопътни линии, по които караха тръстиката от полето във фабриките. Където земята беше необработена, беше главно тропическа джунгла, огнени дървета, джакаранди и високи кралски палми; или остри шубраци, където пасеше добитъкът. Грациозните бели чапли, които вървяха след кравите, бяха единственото елегантно нещо в еднообразния пейзаж.

В Куба основното превозно средство все още бяха каруците, но с приближаването към Хавана пътищата се напълниха с военни камиони и автобуси, които караха запасняците към базите им. Кастро беше обявил пълна бойна готовност. Народът беше на бойна нога. При минаването на Буика на Пас войниците махаха и викаха: „Patria o muerte! Родина или смърт! Cuba si, yanqui no!“

В покрайнините на столицата Таня забеляза, че се е появил нов плакат, който вече покриваше всяка стена. Прост, в черно и бяло, той изобразяваше ръка, стиснала автомат, и думите A LAS ARMAS — НА ОРЪЖИЕ. Кастро наистина разбира от пропаганда, прецени Таня; за разлика от кремълските старци, чиято представа за лозунг беше „Да приложим решенията на двадесетия партиен конгрес!“.