Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Синди каза:
— Майка Ви работи в Университетския дамски клуб с татко, нали така?
— Точно така.
— Следователно не е било нужно аз да оставям книгата. Можеше да й я върне утре, на работа.
— Да.
— Нагласили са го.
— Знам.
Синди се закиска.
— О, добре де, какво толкова.
Джордж я хареса заради това.
Джаки влезе с поднос. Докато налее кафето, президентът Кенеди вече се беше появил на черно-белия екран и казваше: „Добър вечер, съграждани“. Седеше зад бюро. Пред него имаше малка катедра с два микрофона. Беше облечен в тъмен костюм, бяла риза и тясна вратовръзка. Джордж знаеше, че сенките от страшното напрежение по лицето му са прикрити с телевизионния грим.
Когато каза, че Куба е в състояние да нанесе ядрен удар в Западното полукълбо, Джаки пое дълбоко дъх, а Синди възкликна:
— О, Боже мой!
Четеше от листовете на катедрата с плосък бостънски акцент, „твърда“ информация ставаше „твъъда“, а „рапорт“ — „рапоът“. Говореше безизразно, почти скучно, но думите му бяха наелектризиращи.
— Накратко, всяка от тези ракети може да удари Вашингтон, окръг Колумбия…
Джаки тихичко изпищя.
— … Панамския канал, Кейп Канаверал, Мексико сити…
— Какво ще правим? — попита Синди.
— Почакайте — отвърна Джордж. — Ще видите.
— Как е станало възможно това? — учуди се Джаки.
— Съветите са коварни — каза Джордж.
Кенеди продължи.
— Ние нямаме желание да господстваме над никоя страна или да я превземаме, или да налагаме нашата система на други народи.
В този момент за Джаки би било обичайно да направи презрителна забележка за нападението в Залива на свинете, но сега тя стоеше над отбелязването на политически точки.
Камерата приближи, когато Кенеди каза:
— За да се спре това офанзивно струпване, е започната строга карантина на цялата офанзивна военна техника, която пътува към Куба.
— Каква полза? — обади се Джаки. — Ракетите вече са там — сам го каза току-що!
Бавно и подчертано президентът каза:
— Политиката на държавата ще е да смята всяка ядрена ракета, изстреляна от Куба срещу коя да е държава в Западното полукълбо, за нападение на Съветския съюз над Съединените щати, което изисква пълен ответен удар срещу Съветския съюз.
— О, Боже мой — повтори Синди. — Значи ако Куба изстреля една ракета, това означава тотална ядрена война.
— Точно така — отговори Джордж, който беше присъствал на срещите, на които беше съставена тази реч.
Когато президентът каза: „Благодаря и лека нощ“, Джаки изключи телевизора и нападна Джордж.
— Какво ще стане с нас?
Той копнееше да я успокои, да я накара да се почувства в безопасност, но не можеше.
— Не знам, мамо.
— Карантината няма никакво значение за нищо, това го разбирам дори аз — каза Синди.
— Тя е просто подготовка.
— И какво следва?
— Не знаем.
— Джордж, кажи ми истината веднага — настоя Джаки. — Ще има ли война?
Джордж се поколеба. Ядрени оръжия се товареха на самолети и се разместваха из страната, за да има гаранция, че поне някое ще оцелее след един съветски първи удар. Планът за нахлуване в Куба беше поправен, а Държавният департамент пресяваше кандидатите да оглавят проамериканското правителство, което да управлява страната после. Стратегическото въздушно командване беше променило статуса си на ОТПОЛ 3 — Отбранително положение 3 с готовност да започне ядрена атака след петнадесет минути.
С натежало сърце, Джордж каза:
— Да, мамо, мисля, че ще има война.
В крайна сметка Президиумът нареди всички съветски кораби, натоварени с ракети, които още плаваха към Куба, да обърнат и да се отправят към дома.
Хрушчов смяташе, че така губи малко, а Димка беше съгласен с него. Куба вече имаше ядрени ракети; надали имаше значение колко са. Съветският съюз щеше да избегне конфронтацията в открито море и да твърди, че в настоящата криза е миротворческата сила — и да си запази ядрената база на деветдесет мили от САЩ.
Всички знаеха, че това не е краят. Двете свръхсили още не се бяха обърнали към основния въпрос — какво да се прави с ядрените оръжия, които вече бяха в Куба. За Кенеди всички възможности оставаха открити, а доколкото Димка схващаше, повечето водеха до война.