Прагът на вечността [bg]

„Джорджтаун“ беше квартал на Вашингтон, но малцина от чернокожото мнозинство в града учеха в престижния университет.

— Бяла ли е?

— Не.

— Тогава трябва да е умна.

— Много.

— Католичка? — Джорджтаунският университет беше йезуитско учебно заведение.

— Нищо им няма на католиците — рече Джаки малко предизвикателно. Тя самата посещаваше Евангелистката църква Ветил, но беше широко скроена. — И католиците вярват в Бог.

— Но католиците не вярват в противозачатъчните средства.

— Не съм убедена, че и аз вярвам.

— Какво? Не говориш сериозно.

— Ако бях използвала противозачатъчни, нямаше да имам теб.

— Но ти не искаш да откажеш на другите жени правото да избират.

— Ох, не ставай свадлив. Не искам да забраня противозачатъчните — тя му се усмихна с обич. — Просто се радвам, че когато бях на шестнадесет, бях невежа и неразумна.

Джаки стана.

— Ще сложа кафе — на вратата се звънна. — Ще видиш ли кой е?

Джордж отвори предната врата на хубаво чернокожо момиче малко над двадесетгодишно, облечено в тесни панталони с дължина седем осми и свободен пуловер. Момичето се изненада да го види.

— О, извинете. Мислех, че това е домът на госпожа Джейкс.

— Така е. Аз съм на гости.

— Баща ми ме помоли пътем да оставя това — тя му подаде книга със заглавие Корабът на глупците. Чувал беше заглавието и преди: книгата беше бестселър. — Предполагам, че татко я е заел от госпожа Джейкс.

— Благодаря — рече Джордж, взе книгата и любезно додаде — Няма ли да влезете?

Тя се поколеба.

Джаки застана на кухненската врата. Оттам можеше да види кой е отпред — къщата не беше голяма.

— Здравей, Синди. Тъкмо говорех за теб. Влез, сварила съм прясно кафе.

— Наистина мирише хубаво — отговори Синди и пристъпи вътре.

— Може ли да пием кафето в салона, мамо? — попита Джордж. — Почти е време за обръщението на президента.

— Не искаш да гледаш телевизия, нали? Седни и си поговори със Синди.

Джордж отвори вратата на салончето и попита Синди:

— Имате ли нещо против да гледаме президента? Ще каже нещо важно.

— Откъде знаете?

— Помагах за написването на речта.

— Тогава трябва да гледам.

Влязоха. Дядото на Джордж, Лев Пешков, беше купил и обзавел тази къща за Джаки и Джордж през 1949. След това Джаки гордо отказваше да вземе каквото и да е от Лев, освен таксите за училището и колежа на Джордж. Със скромната си заплата тя не можеше да си позволи да сменя обзавеждането, затова салонът се беше променил малко през изминалите тринадесет години. Джордж го харесваше така: тапицерия с ресни, ориенталски килим, бюфет за порцелана. Беше старомодно, но уютно.

Главната новост беше телевизорът РСА Виктор. Джордж го включи и зачакаха зеленият екран да загрее.