Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
След няколко минути спряха да треперят и им стана по-топло. Лицето на Димка беше заровено в косите й, чупливи, гъсти и с мирис на лимонов сапун. Ръцете му бяха върху гърба й, но не усещаше кожата й под грапавия пуловер. Чувстваше дъха й върху шията си. Ритъмът на дишането й се промени, стана равен и плитък. Димка я целуна по темето, но тя не отговори.
Не можеше да разбере Наталия. Също като него, тя беше само сътрудничка, при това с не повече от три-четири години по-възрастна, но караше дванадесетгодишен прекрасно запазен Мерцедес. Обикновено се обличаше в традиционните за Кремъл зле ушити дрехи, обаче носеше скъп вносен парфюм. Беше чаровна до степен да флиртува, а се прибираше и готвеше вечеря за съпруга си.
Примамила беше Димка в леглото, после беше заспала.
Той беше сигурен, че няма да заспи, прегърнал топло момиче.
Но заспа.
Когато се събуди, навън още беше тъмно.
— Колко е часът? — промърмори Наталия.
Все още лежеше в прегръдките му. Той проточи шия да погледне часовника си — китката му беше зад лявото й рамо.
— Шест и половина.
— И още сме живи.
— Американците не ни бомбардираха.
— Още не.
— По-добре да ставаме — каза Димка и тутакси съжали за думите си. Хрушчов още нямаше да е буден. А и да беше, на Димка не му се искаше преждевременно да слага край на този приятен момент. Беше удивен, но щастлив. Защо, по дяволите, предложи да стават?
Наталия не беше готова.
— След минутка.
Приятна му беше мисълта, че й харесва да я прегръща.
Тогава тя го целуна по шията.
Възможно най-леко докосване на устните й върху кожата му, все едно от старите завеси беше полетял молец и го беше докоснал с крилца; не си го беше представял.
Наталия го беше целунала.
Той погали косите й.
Тя наклони глава и го погледна. Устата й беше леко отворена, плътните й устни бяха малко разделени и тя се усмихваше леко, сякаш беше приятно изненадана. Той все още се колебаеше да я целуне.
После Наталия каза:
— Днес вероятно ще ни бомбардират и ще изчезнем.
Затова Димка я целуна.
В миг целувката стана пламенна. Тя ухапа устната му и вкара език в устата му. Той я положи на гръб и пъхна ръце под торбестия пуловер. Тя бързо разкопча сутиена си. Гърдите й бяха приятно малки и твърди, с големи зърна, които вече щръкваха под пръстите му. Когато Димка ги засмука, тя остана без дъх от удоволствие.
Опита да събуе джинсите й, но тя имаше друга идея. Бутна го по гръб и трескаво разкопча панталоните му. Димка се боеше, че ще свърши веднага — според Нина, това често се случвало на мъжете — но не стана така. Наталия извади члена му. Почна да го гали с две ръце, притисна го в лицето си, целуна го, после го пое с уста.
Когато усети, че всеки миг ще избухне, Димка опита да излезе, отблъсквайки главата й: Нина предпочиташе така. Но Наталия издаде някакъв звук на недоволство, после започна да трие и да смуче по-силно и той не можа да се овладее и се изпразни в устата й.
След малко го целуна. Димка усети вкуса на спермата си върху устните й. Не беше ли странно? Стори му се просто изпълнено с обич.
Наталия свали джинсите и бельото си и Димка разбра, че е негов ред да я задоволи. За щастие, Нина го беше научила на това.
Тук окосмението й беше къдраво и гъсто, като косите й. Димка зарови лице. Копнееше да й върне удоволствието, което тя му беше доставила. Наталия беше сложила ръце на главата му и леко го притискаше, за да покаже дали целувките му трябва да са по-леки или по-силни. Движеше хълбоците си нагоре-надолу, за да знае той къде да се съсредоточи. Тя беше едва втората жена, на която Димка го правеше, и той се наслаждаваше на вкуса и аромата й.
С Нина това беше само подготовка, но Наталия изненадващо скоро извика, първо притисна главата му по-силно, а после — сякаш удоволствието беше прекалено голямо — го отблъсна.
Полежаха един до друг, за да си поемат дъх. За Димка това беше съвършено ново преживяване и той умислено рече:
— Цялата работа със секса е много по-сложна, отколкото си мислех.
За негова изненада, Наталия се разсмя от сърце.
— Какво казах?
Тя се разсмя още по-силно и успя само да каже:
— Ох, Димка, обожавам те.