Прагът на вечността [bg]

Не беше сигурен защо го каза. Подобно нещо би казал приятелят му Валентин, женкарят.

— Добре — съгласи се Наталия.

Димка си взе палтото, за да го ползва като одеяло.

Просторните спални и будоари на двореца бяха грозно разделени на кабинети за бюрократи и машинописки и бяха натъпкани с евтини чамови и пластмасови мебели. В няколко от по-големите стаи имаше тапицирани столове за най-важните хора, но нищо, на което да се спи. Димка взе да се замисля как да устрои легло на пода. После, в далечния край на крилото минаха по коридор, задръстен с кофи и парцали, и стигнаха до голяма зала, пълна с мебели.

Помещението беше неотоплено и дъхът им се превърна в бяла пара. Големите прозорци бяха замръзнали. Позлатените плафони и канделабри имаха отвори за свещи, всичките празни. Мъждивата светлина идеше от две голи крушки на изрисувания таван.

Складираните мебели сякаш бяха тук от времето на революцията. Имаше очукани маси с тънки крака, столове с гниеща брокатена тапицерия и резбовани библиотечни шкафове с празни етажерки.

Мебелите се разпадаха, понеже бяха твърде ancien régime, та да се ползват в кабинетите на комисарите, макар според Димка подобни неща да можеха да се продадат за цяло състояние на аукционите на запад.

Имаше и легло с балдахин.

Завесите бяха пълни с прах, но избелялата синя кувертюра изглеждаше невредима. В леглото даже имаше дюшек и възглавници…

— Е, ето едно легло — обяви Димка.

— Май ще се наложи да си го поделим.

Тази мисъл беше хрумнала и на Димка, но той я пропъди. Понякога във фантазиите му хубави момичета небрежно му предлагаха да споделят леглото си с него, но никога наистина.

Досега.

А той искаше ли? Не беше женен за Нина, ала несъмнено тя искаше вярност, както и той определено очакваше същото от нея. От друга страна, Нина не беше тук, а Наталия беше.

— Предлагаш да спим заедно? — глуповато попита той.

— Само за да се топлим. Мога да ти се доверя, нали?

— Разбира се — отговори Димка. „Всичко е наред“, рече си той.

Наталия отмести старата кувертюра. Вдигна се прах и тя се разкиха. Чаршафите отдолу бяха пожълтели с годините, но бяха непокътнати.

— Молците не обичат памук — отбеляза тя.

— Не знаех.

Наталия си събу обувките. Пъхна се между чаршафите както си беше с джинси и пуловер. Потрепери и каза:

— Хайде. Не се срамувай.

Димка я зави с палтото си. После си развърза обувките и ги събу. Беше странно, но вълнуващо. Наталия искаше да спи с него, но без секс.

Нина никога не би повярвала.

А той все някъде трябваше да спи.

Свали си и вратовръзката и легна. Чаршафите бяха ледени. Прегърна Наталия. Тя сложи глава на рамото му и се притисна в него. Заради дебелия й пуловер и неговото палто не усещаше очертанията на тялото й, но въпреки това той се възбуди. Дори да го беше усетила, тя не го показа.