Прагът на вечността [bg]

— Повечето от тези кораби са с курс от Куба към Съветския съюз… — каза Боб Макнамара, президентът на Форд, когото Кенеди назначи за министър на отбраната.

— А защо сами не разберем? — прекъсна го раздразнително президентът. — За кораби, които отплават от Куба ли говорим, или за кораби, които плават към Куба?

— Ще разбера — рече Маккоун и излезе.

Напрежението се покачи още малко.

Джордж винаги си беше представял извънредните срещи в Белия дом като свръхестествено заредени — всеки снабдява президента с точни сведения, за да може той да отсъди мъдро. А това сега беше най-голямата възможна криза и цареше объркване и неразбиране. Джордж се боеше още повече.

Когато Маккоун се върна, каза:

Всички кораби плават на запад, към Куба — той изброи имената на шестте съда.

После заговори Макнамара. Беше на четиридесет и шест и изразът „момче чудо“ беше измислен за него, когато изведе компанията Форд мотор от загуба към печалба. Президентът Кенеди му вярваше повече, отколкото на всеки друг тук, с изключение на Боби. Сега Макнамара посочи по памет разположението на шестте кораба. Повечето все още се намираха на стотици мили от Куба.

Президентът беше нетърпелив.

— Сега, Джон, какво казват, че правят с тях?

— Или са спрели, или са обърнали курса — отговори Маккоун.

— Това всички съветски кораби ли са, или само избрани?

— Избрани. Общо са двадесет и четири.

Макнамара отново се намеси с ключова информация:

— Явно това са корабите, които се намират най-близо до линията, очертана от карантината.

— Съветите явно се отдръпват от ръба — прошепна Джордж на седналия до него Скип Дикерсън.

— Искрено се надявам да си прав — тихо отговори Скип.

— Не планираме да заловим някой от тези съдове, нали? — попита президентът.

— Не планираме да залавяме нито един кораб, който не напредва към Куба — отговори Макнамара.

Генерал Максуел Тейлър, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, вдигна един телефон и нареди:

— Свържете ме с Джордж Андерсън.

Адмирал Андерсън командваше военноморските операции и отговаряше за блокадата. След няколко секунди Тейлър заговори тихо.

Последва пауза. Всички се мъчеха да осъзнаят наученото и да разберат значението му. Отстъпваха ли Съветите?

— Трябва първо да проверим — каза президентът. — Как разбираме дали шест кораба обръщат едновременно? Генерале, какво казват от флота за този доклад?

Генерал Тейлър вдигна поглед и отговори:

— Три кораба определено се връщат.

— Поддържайте връзка с Есекс и им наредете да изчакат един час. Трябва да действаме бързо, защото прихващането ще е между десет и половина и единадесет.

Всички си погледнаха часовниците.

Десет и тридесет и две.