Драконите на сломеното слънце [bg]

— Всички ще те последват, Мина — произнесе тихо минотавърът.

Тя го погледна. Очите й сияеха.

— Ако се окажеш прав, тогава ще разполагаме с прекалено голяма сила. Ще ни бъде трудно да я управляваме. Трябва да се движим бързо и да пазим присъствието си в тайна. Естествено, рицарите ми ще тръгнат заедно с мен. Лично ще избереш петстотин от най-добрите пехотинци, Галдар. Другите ще останат зад нас с моята благословия. Задачата им ще бъде да продължат обсадата на Санкшън.

Минотавърът премигна.

— Мина, нима не разбираш? Таргон е дал заповед обсадата на Санкшън да бъде поета от генерал Дога.

Тя се усмихна.

— Генерал Дога ще получи нови заповеди, в които се казва да обърне на юг и с най-голяма бързина да се насочи към Силванести.

— Но… Откъде ще дойдат тези заповеди? — попита втрещено Галдар. — Не и от Таргон. Нарежда ни да се отправим натам, просто за да се отърве от нас, Мина!

— Както вече ти обясних, Таргон действа по волята на Единия Бог, независимо дали го знае или не. — Тя посегна към пояса си, където бе прибрала заповедите, получени от лорд Милс. Сетне издигна пергамента към лъчите на слънцето. Името на Таргон лумна с огромни черни букви в дъното на посланието. Печатът му грееше в огненочервено. Мина посочи с пръст думите на опръсканата с кръвта на Милс страница. — Какво пише тук, Галдар?

Минотавърът се вгледа объркано и зачете… зачете съвсем същото, което вече знаеше.

„На лорд Милс се заповядва…“

Думите внезапно се загърчиха и замъглиха. Галдар затвори очи, разтърка ги, сетне отново ги отвори. Думите продължаваха да се гърчат, но сега отделните букви бяха започнали да пълзят по листа и да се смесват с кръвта на лорд Милс.

— Какво пише, Галдар? — попита отново тя.

Минотавърът затаи дъх. Опита се да проговори, но от устата му излезе единствено дрезгав шепот:

— На генерал Дога се заповядва да премести силите си на юг и възможно най-бързо да се придвижи до Силванести. Подписано е с името на Таргон.

Почеркът бе на Господаря на Нощта. Нямаше никакво съмнение. Подписът стоеше на мястото си, както и придружаващият го печат.

Мина внимателно нави свитъка и го прибра обратно в калъфа.

— Искам лично да отнесеш тези заповеди, Галдар. Чак тогава поеми на юг и се опитай да ни догониш. Ще ти покажа по кой маршрут смятам да потеглим. Самювал поема поста на заместник-командир до завръщането ти.

— Можеш да разчиташ на мен и хората ми, Мина — обади се капитанът. — Ще те последваме и в Бездната.

Тя го изгледа замислено.

— Бездната вече не съществува, капитане. Тази, която властваше там, вече я няма и никога не ще се завърне. Сега мъртвите обитават свой собствен свят. Свят, в който им е позволено да продължат службата си на Единия Бог.