![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Взорът й се отмести към планините, околната долина, към войниците, които дори в този момент бяха заети да възстановяват лагера.
— Потегляме утре сутринта. Походът ще ни отнеме две седмици. Разпоредете се с нас да потеглят две каруци с продоволствия. Уведомете ме, когато всичко е готово.
Галдар нареди на офицерите си да започнат да събират хората. Когато отново влезе в нейната палатка, я завари да разполага малки камъчета върху определени точки от картата, която изучаваше. Минотавърът отбеляза, че всички камъчета бяха концентрирани около областта, наречена „Бльоде“.
— Ще се срещнем тук — Мина посочи мястото, отбелязано с едно от камъчетата. — По мои сметки, ще ти отнеме два дни, за да се срещнеш с генерал Дога и още три, за да ни настигнеш. Нека Единият Бог направлява стъпките ти, Галдар.
— Нека Единият Бог те закриля, додето отново се срещнем, Мина — отвърна минотавърът.
Искаше му се да потегли веднага. Оставаше достатъчно дневна светлина, която щеше да му позволи да измине много мили разстояние. Ала откри, че му е трудно. Не можеше да си представи деня, в който нито ще вижда очите с цвят на кехлибар, нито ще чува гласа й. Чувстваше се ограбен, сякаш внезапно го бяха лишили от козина и отново трепереше пред света като новородено теленце.
Мина положи ръка върху неговата — онази, която тя му бе възвърнала:
— Ще бъда с теб, където и да отидеш, Галдар — произнесе тихо.
Той се отпусна на едно коляно и притисна ръката й към челото си. Запазвайки спомена за докосването й като амулет, минотавърът се обърна и се затича навън.
Веднага след излизането му се появи и капитан Самювал. Беше дошъл да доложи, че точно според предвижданията му всички в лагера доброволно бяха изявили желание да я последват. Вече бе избрал петстотинте най-надеждни измежду тях. Сега тези войници бяха в центъра на всеобщата завист.
— Боя се, че онези, които изоставяме, ще дезертират, за да те последват, Мина — сви рамене той.
— Ще поговоря с тях — каза Водачката. — И ще им обясня, че се налага да продължат обсадата, без да очакват скорошни подкрепления. Ще им обясня как да постъпят. Така ще осъзнаят дълга си.
Тя продължи да разполага камъчетата върху картата.
— Какво е това? — полюбопитства Самювал.
— Разположението на силите на великаните — отговори Мина. — Виж, ако поемем по този маршрут, източно от планините Калкист, ще спестим повече време, минавайки през Равнините Хур. По този начин ще избегнем най-големите струпвания, които са ето тук, в южната част и в момента се занимават със Стоманения легион и и войските на вещицата-елфида Алхана Звезден Бриз. След това ще направим опит да се промъкнем покрай тях, като поемем покрай река Тон-Талас. Страхувам се, че все някога ще ни се наложи да се изправим срещу великаните, но ако планът ми проработи, ще се сблъскаме с незначителни по големина отряди. С благословията на Бога, повечето от нас ще се доберат до границите на Силванести здрави и читави.
А какво щеше да се случи когато достигнеха целта си? Как възнамеряваше да се справи с магическия щит, който досега винаги бе осуетявал плановете на нападателите си? Самювал не посмя да зададе тези въпроси. Нито пожела да узнае откъде е научила разположението на силите на великаните, както и че се сражават със Стоманения легион и мрачните елфи. Рицарите на Нерака неведнъж бяха изпращали съгледвачи из земите на великаните, но никой така и не се бе връщал жив, за да докладва какво е видял. Не я попита и как мисли да задържи Силванести с толкова малка сила, която без всякакво съмнение щеше да намалее значително додето достигнеха целта си. Капитанът просто не пожела да го направи.
Имаше вяра. И ако не задължително в този Един Бог, то поне вяра в нея.
13
Бичът на Ансалон
Странното събитие, което сполетя Тасълхоф на петата нощ от пътуването му до Квалинести под грижите на сър Джерард, можеше да се обясни най-добре с факта, че макар дните да бяха слънчеви, топли и направо чудесни, нощите пък се оказваха мъгливи, мрачни и дъждовни. Поне до тази нощ. През тази нощ небето бе чисто, въздухът — мек и топъл и изпълнен със звуците на гората: на щурци, сови и от време на време на някой вълк.
Далече на север от тях, близо до Санкшън, минотавърът Галдар тичаше по пътя, водещ до Хур. Далече на юг, в Силванести, Силваношей влизаше в столицата точно според планираното — окъпан в почести и слава. Цялото население на Силваност бе излязло, за да го посрещне, за да му се радва и да го огледа и да му се чуди. Силваношей с ужас и удивление откри колко малко елфи бяха останали в града. Все пак той не сподели на глас мислите си. В негова чест генерал Конал организира церемония, на която освен това присъстваше и един магьосник с бяла мантия, чиито обноски и поведение почти веднага успяха да спечелят младежа.