Градината на Рама [bg]

Доктор Кох обясни набързо, че филмът ще бъде излъчен още два пъти по всички канали, а после ще бъде достъпен за всеки един от пътниците или екипажа.

— Какво, по дяволите, става тук всъщност? — запита настойчиво Макс Пъкет веднага след като на екрана отново се появи лицето на Никол. Въпросът му беше отправен към Кенджи.

— Ако съм разбрал правилно — отвърна Кенджи, като погледа филма още няколко секунди, — МКА умишлено ни е подвела за една от основните цели на нашите усилия. Очевидно това съобщение е било получено преди четири години, в периода, когато финансирането на Колония Лоуел все още беше малко несигурно. Именно тогава, след като са се оказали безуспешни всички усилия да се докаже, че видеофилмът е трик, е било решено, че изследването на РАМА III ще бъде тайната цел на нашия проект.

— Глупости — Макс Пъкет буйно клатеше глава. — Защо, по дяволите, просто не ни казаха истината?

— Мозъкът ми блокира при мисълта за свръхсъщества, които изпращат такава внушителна техника само за да съберат информация за нас — отбеляза съдия Мишкин след кратко мълчание. — От друга страна обаче, едва сега разбирам някои странности в процеса за набиране на персонал. Бях слисан, когато преди около осем месеца към колонията добавиха група бездомни американски юноши. Сега си давам сметка, че основание за подобна селекция е било условието да се задоволи изискването за „широка извадка“, което спомена мадам дьо Жарден; а дали тази специфична смесица от индивиди и умения ще роди социологично жизнена колония на Марс — това трябва да е било второстепенно съображение.

— МразяІ лъжите и лъжците — каза Макс. Беше станал от стола и кръстосваше стаята. — Всички тези политици и правителствени чиновници са еднакви — копелетата лъжат абсолютно безсъвестно.

— Но какво са могли да направят, Макс? — отвърна съдията Мишкин. — Почти сигурно е, че отначало не са възприели видеофилма наистина насериозно. Или поне не преди този нов кораб да се появи на марсианска орбита. А ако бяха казали истината от самото начало, щеше да настъпи световна паника.

— Виж сега — изрече безпомощно Макс, — аз си мислех, че съм нает за шибан фермер в Колонията Лоуел на Марс. Не знам нищо за извънземни и честно казано не искам и да знам. Достатъчно трудно ми е да се оправям с пилета, прасета и хора.

— Особено с хората — рече бързо съдия Мишкин и се усмихна на своя приятел. Въпреки яда си Макс се изхили.