![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
Разбира се, Макгроу щеше да отрече, че ме познава, и да заяви, че няма представа откъде имам номера му. Никой нямаше да е в състояние да докаже противното, нито дори да се опита, като се имаше предвид неговият дипломатически имунитет и вероятните му връзки. Отгоре на всичко той щеше да има и алиби. Нали знаеше, че рано сутринта в парка „Юено“ ще бъде извършено убийство, а Макгроу беше предпазлив човек, педантичен. И все пак натискът, на който щеше да бъде подложен под проницателния полицейски поглед и напрегнатия разпит на Тацу, щеше да скрие от него истинската причина изобщо да го разпитват: да осигури безспорно официално полицейско потвърждение за смъртта ми. След което можеше да си върви. Нямаше как да му хрумне, че новината за моята смърт е силно преувеличена.
Поне докато самият аз не му го кажа.
37.
Обадих се на Макгроу и му съобщих, че поръчката е изпълнена.
— Сигурен ли сте?
— Напълно.
— Е, чудесно. Само трябва да получа потвърждение от независим източник. Наясно сте с това, естествено.
— Не сме се договаряли за такова потвърждение.
Той се прокашля.
— Това се разбира от само себе си. Вижте, става дума само за няколко часа, съмнявам се, че ще ми отнеме повече. И тогава можем да се срещнем, за да ви платя каквото ви се полага.
Усмихнах се. Знаех, че пак ще настоява да се срещнем. Мотивът: искаше да си осигури собствен наемен убиец. Възможността: той беше страната, която държеше парите.
— Не сме се договаряли и за среща.
Последва пауза. Изпитвах удоволствие да наблюдавам една малко по-различна страна от неговата личност. Макгроу ме беше смятал за балама. Обаче уважаваше сегашния си събеседник. Може би даже се страхуваше от него.
— Тогава ще променим договора, какво ще кажете? Вижте, бих могъл да използвам човек като вас. Няма защо да се боите от мен. Явно сте се справили отлично и имам още подобни поръчки, ако проявявате интерес. Отношенията ни могат да са много изгодни за вас. Обаче няма да преговарям с човек, който е само безличен глас по телефона.
Изчаках достатъчно дълго, сякаш се боря със съмненията си.
— Къде? — попитах накрая.
— В гробището „Зошигая“. Знаете ли го?
Пак се усмихнах.
— Бихте ли го продиктували по букви?
Той го направи. И ме инструктира да съм на северозападния ъгъл в четири следобед. Изпитах дежавю.
— Вижте какво ще ви кажа — отговорих. — Не ми харесва, че променяте договора ни, но се съгласих с вашите желания. Ако въпреки моята сговорчивост не дойдете с парите на уреченото място по уреченото време, повече няма да ви се обадя. Наясно ли сте какво означава това?
Пауза.
— Напълно.
Затворих с мрачна усмивка. Сетих се за монаха, когото бях видял в храма Дзенпукудзи. Преди изобщо не ми беше хрумвало, но сега се зачудих откъде си купуват расата. Е, най-вероятно от Накамисе-дори, търговската улица, водеща към Сенсоджи, най-големия будистки храм в Токио.
Взех метрото до Асакуса. Чувствах се като окуцял, въпреки че се опитвах да не тъгувам по Танатос. Лесно открих каквото ми трябваше — всъщност се оказа, че в десетки магазини се продава повече, отколкото бих могъл да се надявам. Първо си мислех, че ще мина и само с расо „кеса“, което щеше да скрие всичко отдолу. После обаче реших, че ако го направя, няма да се вживея в ролята и пак ще се държа като цивилен. Затова купих всичко — не само горните дрехи, но и специално бельо, пантофи и чорапи с отделен палец. Предпочитах обувки, които са по-подходящи за гонитба и бягство, ала съзнавах, че будистките монаси се движат като такива отчасти тъкмо заради пантофите и чорапите си.