![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
Отбих се в магазин за електроуреди и купих електрическа машинка за подстригване. После отидох в един хотел за любов, обръснах си главата, облякох будистките си одежди и се погледнах в огледалото. Останах доволен — изглеждах като истински. Бръснатата глава и расото дотолкова се свързваха с монасите, че тази комбинация сигурно щеше да подейства почти като спусък и временно да надделее над евентуалните несъответствия. На тръгване усетих няколко повдигнати вежди при вида на монах, излизащ от такова свърталище на земни наслади, обаче японското общество се крепи на учтивостта и никой не каза нищо.
Взех линията „Гинза“ обратно до „Юено“, прехвърлих се на „Яманоте“, после отидох до Икебукуро, където прибрах сака си в едно платено шкафче и задържах само броунинга. Ако бяха създали расата си специално, за да крият отдолу разни неща, будистките монаси се бяха справили страхотно. Можех да скрия и базука и едва ли някой щеше да забележи нещо.
Съмнявах се, че Макгроу ще подрани за срещата, както обикновено, понеже знаех, че преди това ще прекара няколко неприятни часа, разпитван от един от най-добрите полицаи в Токио. Въпреки това исках да съм там пръв. От Икебукуро продължих пеш, стигнах при северозападния вход и тръгнах на югоизток. Жужаха насекоми, гарги надаваха дрезгави крясъци от клоните, слънчевите лъчи пронизваха прясно обръснатото ми теме. С изненада установих, че дрехите ме карат да се чувствам като монах. Щях да го запомня — детайлите са от значение не само за това как изглеждаш, но и как се чувстваш, за подсъзнателните вибрации, които излъчваш и които могат да накарат хората да реагират по един или друг начин. Единствено скритият под расото ми броунинг ми напомняше, че съм тук за нещо друго, освен за да кадя тамян и да се моля за мъртвите. На гробището имаше още един монах, както и неколцина посетители, но другият монах изглеждаше също толкова доволен да ме избегне, колкото бях и аз. Едно е да приличаш на монах пред обикновените хора. Съвсем друго е да контактуваш с професионалист.
Макгроу се появи чак към три и половина и когато го видях, едва сдържах усмивката си — Тацу явно го беше поизмъчил. Влезе през югоизточния вход, точно както очаквах. И защо не? Щеше да е проява на непрофесионализъм, ако отидеше на уреченото място, преди да е разузнал района от друга посока. Мина на няма и пет метра от мен — носеше една от чантите, които използвахме за размените, — и ме погледна, обаче изобщо не ме позна. Бръснатата глава, дрехите, обстановката, убедеността му, че съм мъртъв — всичко това притъпяваше обикновено изключителната му проницателност. Както и фактът, че не е дошъл толкова рано, колкото му се иска, на среща с доказано опасна личност, за която не знае почти нищо, личност, която го прави нервен.
— Макгроу — повиках го, когато ме подмина.
Той спря и се обърна. Може да си мислеше, че не е чул добре. Или: „Хитро, новият ми наемен убиец се е преоблякъл като монах“. Така или иначе, това ангажира достатъчно голяма част от обработващия капацитет на мозъка му, за да ме изгледа объркано, докато се приближавах към него. Бях на три метра, когато разбра. Устата му зейна и червендалестото му лице пребледня. Тялото му се напрегна, сякаш се готвеше да побегне. Поклатих глава, показах му броунинга и пак го скрих под расото си.
— Какво има, Макгроу? Изглеждаш все едно си видял призрак. — Малко банално, но точно на място.
— Ъъъ… Как…
— Не. Аз ще задавам въпросите. Ти ще отговаряш. Още сега си кажи, ако не ти отърва. Веднага ще ти пръсна черепа и ще си спестя малко време.
Той преглътна мъчително.
— Не, няма проблем. Просто…
— Отвори чантата и ми покажи какво има вътре. Бавно.
Макгроу се подчини. Беше пълна със стотачки, също като преди хиляди години, когато я бях взимал от него, за да я предам на Миямото.
— Сега я остави на земята. Бавно. Добре. Отстъпи назад. Добре. Сега си повдигни ризата. Дръж я вдигната. Добре. Сега се завърти кръгом. Бавно. Добре. Сега си повдигни крачолите. Добре.
След като се уверих, че не е въоръжен, вдигнах чантата.
— Сега давай напред. Аз ще вървя точно зад теб. Отговаряй веднага на въпросите ми. Няма да приказвам много. Ако ми омръзне, ще те застрелям и ще те оставя тук сред всичките видни личности, чиито гробове снимаш. Наясно ли сме?
Макгроу кимна и закрачи напред.