Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Видях мъжки обувки и крачоли на хирургически панталон.

Чух вратата на една от хладилните камери да се отваря и чекмеджето се плъзна навън. Чух шумолене на плат. После тишина. А после типичния ритъм на мастурбиращ мъж. Божичко, мъртвото момиче! За малко да ме хванат как крада труп от човек, който се самозадоволява пред друг труп. И в този безумно напрегнат момент трябваше да овладея връхлетелия ме пристъп на истеричен смях. „Е, всеки си има хоби“ — казах си и стана още по-лошо. Можех само да лежа под шкафа, да сподавям смеха и да слушам как този тип — сигурно специализант, бъдеш лекар, прекрасен почтен медик и стълб на обществото — пъшка и бие чекии пред труп. Бисмарк ли беше казал, че никой не бива да вижда как се правят закони и наденици? Хрумна ми, че Железния канцлер е пропуснал още нещо важно, и за малко пак да избухна в смях. Стиснах зъби и продължих да чакам. Звуците от странното самозадоволяване на Хипократовия наследник се ускоряваха, пъшкането му премина в стонове, които преляха в доволен вик, и после отново настъпи тишина. Чух изшумоляване на плат, плъзгане на чекмедже и затваряне на врата. Стъпки, отваряне на вратата на стаята, затваряне, отдалечаващи се стъпки. Накрая моргата утихна.

Изчаках около минута, в случай че онзи е забравил нещо и се върне да си го вземе. Не се случи нищо. Измъкнах се изпод шкафа, изправих се и пак проверих вратата. Никой. Излязох от стаята, свалих боклуците от количката, вкарах я вътре и повторно изтеглих чекмеджето с гангстера. Мъртъв от около едно денонощие, той беше прекарал по-голямата част от това време в хладилната камера и процесът на вкочаняване изглеждаше доста напреднал. Наложи се няколко минути да сгъвам ставите му, за да успея да го смъкна от чекмеджето и да го наместя в количката. Междувременно вниманието ми привлече покритият му с татуировки гръб. Е, не изцяло покрит — той беше младок и явно едва започваше, — обаче имаше бая мастило. Типичен труп на гангстер, не на обикновен гражданин. Е, нищо не можех да направя. А и предполагах, че татуировките няма да са по-проблематични от вкочаняването, бледността и другите несъответствия, които също щяха да разкрият играта, ако Тацу не успееше да изпълни обещанието си. Изхвърлих това от ума си и се съсредоточих върху простата си, макар и неприятна задача.