Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Усмихнах се. Допадаше ми как мълчанието ми го кара да се разприказва. Можех да му благодаря, задето ме е научил на този метод.

— Висши ръководители…

— Точно така. Ти познаваш Япония. Правителството, корпорациите, якудза… всички те просто са различни крайници на едно и също тяло.

— И ти искаш да отрежеш някои от тези крайници, така ли?

— Не да ги отрежа. Да ги заменя с по-добри.

— Каза ми, че Озава прибирал прекалено много в собствения си джоб. И за Фукумото ли се отнася същото?

— Не, това просто беше удобна версия, защото ти настояваше да знаеш защо искам смъртта на Озава. Сега обаче трябва да разбереш, че е вярно тъкмо обратното. Те взимаха прекалено малко. Загряваш ли?

Не загрявах, ала не казах нищо и след малко Макгроу продължи:

— Проблемът е, че старата гвардия е прекалено консервативна. Смятат, че печелят достатъчно, и не искат да клатят лодката, като настояват за повече. Въпреки че ги насърчавам.

— Защо ще ги насърчаваш да настояват за повече?

— Защото ако има повече за тях, има повече за Управлението — а на нас ни трябват пари. Огледай се. Комунистически Китай е в съседния двор. Както и комунистическа Северна Корея. Това беше моята война, момче, а ние изгубихме трийсет и четири хиляди души само за онова тъпо патово положение. Виетнам също ще падне, след като Никсън изтегли последните бойни поделения. Петдесет и осем хиляди убити американци! И този път направо ще изгубим, няма да свършим наравно. Разбираш ли? Комунизмът е по-опасен от всякога, а политиците, дето ви оставиха на сухо във Виетнам, се преструват, че понеже са ни разкървавили носа и сме си ожулили коленете, повече не бива да воюваме. Може просто да ни отрежат финансирането, за да строят електроцентрали в Апалачите или там, с каквото днес купуват гласоподавателите си. Да, тези пари ни трябват, политиците не ни ги дават, данъкоплатецът също не ще да ги кихне, понеже е дезинформиран и не вярва на шибаните политици, които изгубиха войната във Виетнам. Не мога да ги обвинявам за това, обаче положението е такова.

— Значи искате да отклоните част от корпоративните подкупи, които ЦРУ дава на японски политици. Да създадете… черна каса.

— Щом му викаш така.

— Начело с теб.

— Точно така.

— Само в Япония ли?

Той се озърна през рамо и се усмихна.

— Не се майтапех, като ти казах, че си по-умен, отколкото си мислех. Не само в Япония, естествено. Тази работа може да придобие глобален мащаб. По дяволите, вече е придобила глобален мащаб, ама на дребно. Може да се развие още повече. Искам да ми помогнеш да я развием.

— Като убивам хората, които не са съгласни с теб ли?

— Ти какво предпочиташ? Да нападнем друга страна и да изгубим още петдесет-шейсет хиляди души ли?

— Това ли е единствената ни реална алтернатива?

— Явно. Виж, ще има много пари, ако работим с хора, които притежават въображението да си ги поискат и могат да ги разпределят разумно.