![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
— Имаш предвид комисиони за теб.
— Не комисиони. Партньорство. Предлагам начин да направим баницата по-голяма. Получателите задържат повече, съответно има повече и за мене.
— Тоест злоупотреба с рушвет.
— Господи, да ме обидиш ли искаш? Аз създавам таен фонд за действие! Той е необходим и методите ми са сравнително безобидни. Известно ми е, че някои резиденти се опитват да връзват двата края, като внасят хероин в Съединените щати. Сигурно и ти познаваш такива от Виетнам. Така е по-добре.
— Даже да се съглася да участвам, как ще се оправиш с Бясното куче?
Макгроу се обърна към мен със светнали от надежда очи.
— Не мисли за Бясното куче. Той зависи от мене. Мога да се оправя с него. Пък и той те смята за мъртъв, забрави ли?
— Ами момичето в инвалидната количка?
— Нищо не го заплашва. То имаше значение само като връзка с тебе.
— Значи си знаел за това. И не си имал нищо против. — Извадих броунинга изпод расото.
Той разбра, че се е изпуснал.
— Виж, аз не исках. Беше идея на Бясното куче.
— Нали каза, че се оправяш с него?
— Да. Съжалявам за случилото се. Хайде да започнем на чисто, съгласен ли си? Обстоятелствата се промениха. Сега знам колко си ценен. И ти знаеш колко е важна програмата.
— И за Такизава ли си знаел? За гаджето на Бясното куче?
— Хайде стига си лицемерил, Рейн! И ти си същият като мене. Когато се сблъска с този проблем, беше готов да си разчистиш пътя с убийства, забрави ли?
Сетих се за Тацу.
— Става въпрос за разделителната линия. Аз не я прекрачвам. За разлика от теб.
— Каква разделителна линия? Да убиеш Бясното куче и баща му беше твоя идея, по дяволите, въпреки че аз те насочих натам. И ти не се поколеба, когато ти казах, че ще трябва да очистиш още един човек. А той нямаше нищо общо с това.
— Те бяха участници. Не случайни минувачи.
— По някаква щастлива случайност. Изкарваш необходимостта добродетел.
— Значи си знаел за гаджето?
— Моите уважения, момче, обаче ми се струва, че се съсредоточаваш не, върху каквото трябва.
— Нима?
Изглежда, го усети в гласа ми. Спря, завъртя се към мен, видя пистолета и пребледня.
— Изслушай ме. Не ставай пак старата луда глава. Да не мислиш, че не съм се подсигурил? Да не мислиш, че не деля парите с хора в Щатите?
— А ти да не мислиш, че това означава, че им пука за теб? Нищо няма да кажат, ако изчезнеш. Просто ще си намерят нов бизнес партньор. Изгода и разходи, нали помниш?
— Не, на тях наистина им пука за мен.
Вече се луташе наслуки. Това ми носеше огромно удовлетворение.
— А и сега съм мъртъв, забрави ли? — напомних му. — Ти самият го каза. Мога да правя всичко.
Той облиза устни.
— Заради момичето на инвалидната количка ли е? Виж, съжалявам. Не знаех, че сте толкова близки.
— Тогава защо сте я заплашвали с Бясното куче? Ако не сте знаели, че сме близки, нямаше да смятате, че може да я използвате.
Макгроу умолително протегна ръце.
— Виж, момче, ти не разбираш. Ако просто ме изслушаш, можем…
— Казах ти. Не ми викай „момче“.
Той инстинктивно понечи да вдигне ръце. Протегнах броунинга напред и натиснах спусъка. Оръжието подскочи в ръката ми и гърмежът отекна сред надгробните камъни. В челото на Макгроу се появи дупчица. Той зяпна и очите му се оцъклиха, после се строполи на земята.
Скрих пистолета под расото и се отдалечих с достолепна монашеска крачка. Неколцина посетители се оглеждаха, зачудени какво са чули, но като видяха просто някакъв безобиден монах, се върнаха към заниманията си — да поставят цветя, да палят тамян и да се молят за мъртвите.
38.
През следващите няколко дни се разкъсвах от колебания дали да се свържа със Саяка. Бях почти сигурен, че е в безопасност, защото Бясното куче ме смяташе за мъртъв. И навярно никой не я следеше. Навярно. Но ако грешах, можех да стана причина за смъртта й. Все си представях какво щеше да е, ако онази нощ се бях върнал в хотела и не я бях заварил жива и разгневена, а изнасилена, пребита и мъртва. Самата мисъл за това беше непоносима. Имах късмет, че първия път е било само заплаха. Едва ли пак щях да съм такъв късметлия.
Когато бях готов, се обадих на Тацу. Срещнахме се при храма „Мейджи“. Той се вторачи в бръснатата ми глава, ала не коментира. Докато се разхождахме под високите дървета, ми разказа как са се развили нещата в „Юено“ и с Макгроу. Беше се справил с всичко, както се надявах. Никой не заподозрял нищо. Предадох му наученото от Макгроу — най-малкото, което можех да направя.