Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Да. Макар че все очаквам да науча за преждевременната кончина на Фукумото-младши. Но за момента явно е жив и здрав.

Бясното куче. Не ми беше лесно да заложа на него. Навярно за стотен път си напомних, че това е правилният ход, единственият възможен ход. Смъртта на Макгроу можеше да се обясни със спор с човека, когото с наел да ме убие. Щеше да е прекалено голямо съвпадение, ако Фукумото-младши умреше скоро след това. Тацу беше замазал несъответствията с трупа на гангстера, но ако някой се вгледаше внимателно, истината щеше да изскочи наяве. А това отново щеше да изложи на опасност Саяка. Така че Бясното куче трябваше да остане жив. Донякъде ме успокояваше мисълта, че моето решение е признак за зрелост и самообладание. И все пак се измъчвах.

— Докато ме смята за мъртъв. Бясното куче няма защо да се бои от мен — отвърнах аз.

— Но докато той е жив, ти няма да си в безопасност в Япония.

Божичко. Нима Тацу ме насърчаваше да се изправя срещу Бясното куче? С радост щях да го направя, ала не исках да му разкрия защо не мога.

— Разбира се, Фукумото-младши е слаб и не се радва на всеобщо уважение — продължи той. — Някои хора смятат, че е взел властта незаконно. Враговете му даже може да научат за неговата роля в убийството на родния му баща. Не искам да съм на негово място, ако се разчуе.

Погледнах го. Това означаваше ли, че работи по въпроса?

— Така или иначе, сигурно ще можеш да се върнеш по-рано, отколкото предполагаш — прибави Тацу.

— Не знам какво ще остане тук за мен.

— Аз ще съм тук. Бихме могли пак да работим заедно.

Засмях се.

— О, нима сме работили заедно?

Той сви рамене.

— Невинаги съзнателно, но действията ни често се стиковаха, нали? Нима ще е лошо, ако… продължим?

— Не знам. Трябва да си помисля.

Обаче едва ли щях да го направя. Нямах желание да участвам в ничии стратегически игри. Можех да стана предприемач, но никога нечий служител.

— Знаеш ли, не разбирам още нещо — каза Тацу.

— Какво?

— Споменах, че няма повече трупове, но са стреляли по още един човек. Снощи.

— Така ли?

— Да. По друг виден политик от ЛДП. Нобуо Камиока. Може да си чувал името му.

— Не, нищо не ми говори.

— Странното е, че са го простреляли в гръбнака. Никога повече няма да може да ходи, обаче не са го убили.

— Може да не са улучили.

— Камиока твърди, че извършителят бил будистки монах. И че преди да натисне спусъка му казал: „Кармата е злопаметна кучка“. Това говори ли ти нещо?

— Само че не ми се мисли какво ми готви кармата, ако наистина е злопаметна кучка.