Големите малки лъжи [bg]

— Знам какво имаш предвид — отвърна Нейтън.

Маделин пое въздух и започна да разглежда сайта с професионалното си око на специалист по маркетинг и реклама. Освен снимката на Абигейл, имаше и други изображения от страницата на Амнести Интернешънъл, свързани с брак с малолетни и сексуално робство; Абигейл очевидно ги ползваше без разрешение. Добър материал. Прям. Убедителен. Емоционален, но не прекалено. С изключение на правописната грешка в думата „облагодетелстван“ и факта, че основното ѝ съдържание бе ужасяващо нередно, уебстраницата бе впечатляващо постижение за четиринайсетгодишно дете.

— Това изобщо законно ли е? — попита тя след кратко мълчание. — Би трябвало да е незаконно за малолетно дете да продава девствеността си.

— Би трябвало да е незаконно за този, който купува — каза Нейтън. Гласът му звучеше като през стиснати зъби.

Маделин внезапно осъзна, че всъщност говореше с Нейтън, и за момент се почувства объркана. Явно подсъзнателно приемаше, че разговаря с Ед, защото никога досега не бе обсъждала родителски проблеми с Нейтън. Тя определяше правилата, а Нейтън ги спазваше. Те не играеха в един отбор.

Ала в същото време ѝ хрумна, че ако говореше с Ед, нямаше да е същото. Ед би бил потресен от мисълта за мъж, който купува девствеността на Абигейл, естествено, но не би изпитал вътрешната агония, която измъчваше Нейтън. Ако ставаше въпрос за Клоуи — да. Но в отношението на Ед към Абигейл имаше лека дистанция, онази дистанция, която Маделин винаги бе отричала, но Абигейл винаги бе усещала.

Тя отвори раздел „наддаване и дарения“. Абигейл бе дала възможност за коментари при вписването на „офертите“.

Думите се размазваха пред очите ѝ:

Колко искаш за групов секс?

Можеш да ми го смучеш за 20$! По всяко време, където кажеш.

Хей, красавице, ще изчукам тясната ти путка безплатно.

Маделин рязко плъзна стола си назад, далеч от бюрото, и усети горчив вкус в гърлото си.

— Трябва веднага да закрием този уебсайт! Знаеш ли как да го направиш?

С удоволствие отбеляза, че не изгуби контрол, че говореше така, сякаш обсъждаше служебен проблем: брошура за редактиране и повторно отпечатване или пък грешка в уебстраницата на театъра. Нейтън беше технически грамотен. Той със сигурност знаеше какво да направи. Но когато излезе от страницата с коментарите и отново видя снимката на Абигейл, нейната невинна, смешна, заблудена дъщеря — гнусни мъже си мислеха и казваха гнусни неща за нейното малко момиченце, — гневът ѝ изригна като вулкан от недрата на стомаха ѝ и се изля през устата.

— Как се случи това, по дяволите? Защо ти и Бони не забелязахте какво прави? Оправи го! Оправи това нещо веднага!