История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
След два месеца, минали във вътрешни спорове, правителството на принц Коное е заменено с правителство на генерал Хидеки Тоджо — събитие, което може би предрешава нещата. Въпреки това дискусиите продължават и реше-нието за започване на война е взето едва на 25 ноември. Факторът, който ускорява вземането на решение, е съобщението, че в периода от април до септември петролните запаси са намалели с едва четвърт.
Дори тогава командващият обединения японски флот адмирал Ямамото получава в същия ден заповед, че атаката срещу Пърл Харбър трябва да бъде отменена, ако продължаващите преговори с Вашингтон се окажат успешни. Съотношението на военноморските сили в Тихия океан през декември 1941 г. личи от следната таблица:
Линейни корабиСамолетоносачиТежки крайцериЛеки крайцериРазрушителиПодводнициБританска империя2—1713—САЩ9313118056Холандия———3713„Свободна Франция“———1——Общо на съюзниците113142210069Япония1010181811363Главното, което трябва да се отбележи, е, че макар до голяма степен да има равенство в силите на двете страни, японците имат голямо превъзходство по брой самолетоносачи, което е от решаващо значение. Това, което тази таблица не показва, са качествените разлики. Японските сили са компактни и добре обучени особено да водят бой през нощта. Те нямат проблеми с командването или езикови различия, каквито има при съюзниците. Освен това двете главни бази на съюзниците — Пърл Харбър и Сингапур, са разделени от 11 000 км. По отношение на морските съдове японският флот е в по-добро състояние. Той разполага с много новопостроени кораби, като повечето от тях са по-добре въоръжени и по-бързи. От съюзническите линейни кораби само британският „Принс оф Уелс“ може да се сравнява по тези показатели с по-добрите японски линейни кораби.
Японците разполагат само с 11 дивизии от общо 51 за сухопътни операции в югозападната част на Тихия океан. Това означава по-малко от четвърт милион бойци, които заедно с административния персонал вероятно възлизат общо на около 400 000 души.
Данните за съюзническите сили са по-неясни. Когато вземат решение за нападението, японците преценяват, че британците имат 11 000 души в Хон-конг, 88 000 — на Малайския полуостров и 35 000 — в Бирма, или общо 134 000 души. Американците имат 31 000 на Филипините заедно със 110 000 филипински войници, а холандците разполагат с 25 000 редовни войници и 40 000 в опълчение.
На пръв поглед, да се предприеме голяма офанзива с толкова малобройни сили, може да изглежда твърде рисковано. Но в действителност това е един добре пресметнат риск, тъй като надмощието на японците по море и във въздуха им дава предимство, което се умножава от по-доброто им обучение, особено за извършване на морски десанти, водене на война в джунглата и нощни атаки.
Японците използват само 700 от общо 1500-те самолета от своята фронтова авиация, обаче те са подсилени от 480 самолета на военноморските им сили от 11-и въздушен флот на база във Формоза (Тайван), както и от 360 самолета, предназначени да участват в нападението срещу Пърл Харбър. Първоначално самолетоносачите са определени да осигуряват подкрепа от въздуха за операциите на юг. Обаче през ноември, четири седмици от началото на войната, радиусът на действие на изтребителите „Зеро“, които превъзхождат технически изтребителите на съюзниците, е увеличен, за да може да покрият разстоянието от 720 км от Формоза до Филипините и обратно. Така самолетоносачите са освободени за нападението срещу Пърл Харбър. Срещу тези мощни японски ВВС са изправени 307 американски бойни самолета във Филипините, включително 35 бомбардировача с далечен обхват В-17, които обаче са с по-лоши качества, 158 щурмови британски самолета на Малайския полуостров — повечето остарели видове, и 144 холандски — в Холандска Източна Индия. По това време англичаните имат в Бирма само 37 изтребителя. Японското превъзходство освен в количествено е и в качествено отношение, особено на изтребителите „Зеро“.
Японците са много по-подготвени за амфибийни бойни действия в район, изобилстващ от острови и заливи. Тяхна сериозна слабост е сравнително мал-кият размер на търговския им флот, който едва надхвърля 6 млн. т, но това се превръща в решаващ недостатък едва по-късно.