Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Остави го на мира, Чамдар — заповяда тя.
Той остави думите й без внимание.
— Какво е истинското му име, Поулгара? Казала ли си му вече?
— Това не те засяга — решително отговори жената.
— О, разбира се, че ме засяга, Поулгара. Аз бдях над него с почти същото внимание, както и ти. Ти беше майка му, ала аз — баща му. Двамата отгледахме прекрасен син — но аз все още искам да знам как е истинското му име.
Тя изправи рамене и студено га прекъсна:
— Стигнахме твърде далеч, Чамдар. Какви са условията ти?
— Няма никакви условия, Поулгара — отговори кролимът. — Ти, момчето и аз ще отидем на мястото, където Торак очаква мига на своето събуждане. Ръката ми ще бъде върху сърцето на момчето през цялото време, така че ти ще си достатъчно послушна. Зедар и Ктучик ще се унищожат взаимно, боричкайки се за Кълбото — ако Белгарат не ги открие по-рано и не ги унищожи. Кълбото наистина не ме интересува. Ти и момчето бяхте моята цел от самата начало.
— Значи не си се опитвал да ни спреш? — попита тя.
Чамдар се изсмя.
— Да ви спра ли? Та аз се опитвах да ви помогна. И Ктучик, и Зедар имат подчинени тук, на запад. Аз ги бавех и мамех на всяка стъпка, за да успеете да се измъкнете. Знаех, че рано или късно Белгарат ще реши да преследва Кълбото сам и когато това се случи, ще мога да хвана тебе и момчето.
— С каква цел?
— Все още ли не разбираш? — изрече той. — Първите две неща, които Торак ще види, когато се събуди, ще бъдат неговата невяста и смъртният му враг, коленичил окован във вериги пред него. Аз ще бъда издигнат най-високо в йерархията, защото съм му донесъл толкова щедър дар.
— Тогава пусни останалите — каза леля Поул.
— Останалите не ме интересуват — заяви Чамдар. — Ще ги оставя в ръцете на благородния Кадор. Не мога да си представя, че ще му допадне да ги задържи живи… Е, всичко зависи от волята му. Аз получих онова, което исках.
— Свиня! — извика в плен на безсилна ярост леля Поул. — Мръсна свиня!
С мазна усмивка Чамдар рязко я удари по лицето и заяви:
— Наистина трябва да се научиш да контролираш езика си, Поулгара.
Сякаш нещо избухна в ума на Гарион. Като на сън той видя как легионерите задържаха Дурник и останалите, ала никой от войниците не сметна, че самият младеж представлява някаква опасност. Без да мисли, той пристъпи към врага си и посегна към камата.
„Не така!“ — Беше същият онзи сух глас в ума му, който винаги бе звучал там, ала този път той не беше пасивен и незаинтересован.
„Ще го убия!“ — безмълвно произнесе Гарион към глъбините на ума си.
„Не по този начин! — отново го предупреди гласът. — Няма да можеш — не и с нож.“
„Как тогава?“
„Спомни си какво ти каза Белгарат — Волята и Думата.“
„Не зная как. Не мога да го направя.“
„Можеш. Ще ти покажа. Гледай!“
И изведнъж младежът си представи така ясно, сякаш наистина наблюдаваше със собствените си очи, как Торак се гърчи в огъня от Кълбото на Алдур. Видя как лицето на Торак се стопява, как пръстите му пламват. След това лицето започна да се изменя; то изцяло се преобрази и прие чертите на мрачния наблюдател, чийто ум винаги беше свързан с ума на Гарион още от рождението му. И когато образът на Чамдар, обвит в силен, пращящ пламък, се изправи, пред него, младежът почувства в гърдите му да се надига ужасна сила.
„Сега! — заповяда му гласът. — Направи го!“
Трябваше да нанесе удар. Поне щеше да даде воля на яростта си. Младежът скочи срещу самодоволно усмихнатия кролим толкова бързо, че никой от легионерите не можа да го спре, замахна с дясната ръка и в мига, когато дланта му удари обезобразената от белега лява буза на Чамдар, почувства как цялата сила, която клокочеше у него, се съсредоточава в сребристия знак върху дланта му.
— Запали се! — заповяда Гарион и с цялата си воля пожела това да се случи.
Изненадан, Чамдар политна назад. По лицето му пламна гняв, после очите му се разшириха — той с ужас осъзна какво става. За миг се вгледа в Гарион, обзет от дива паника, след това лицето му се изкриви в страшна агония.
— Не! — дрезгаво изкрещя той, после от бузата му започна да се издига пушек — точно от мястото, където белегът върху дланта на Гарион я беше докоснал. Разнесе се съскане.
Стълбове дим започнаха да изскачат от черните дрехи, сякаш някой изведнъж ги беше поставил върху нажежена до червено печка. Кролимът изкрещя и сграбчи лицето си с ръце. Пръстите му пламнаха. Той отново изкрещя, падна и се загърчи върху влажната земя.
„Стой неподвижен!“ — Този път беше гласът на леля Поул. Звучеше в главата му рязко и заповеднически.