Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Колко мило от ваша страна — промърмори Се’недра, но лицето й пребледня.
— За нещастие сега ще трябва да действувам направо — продължи Кадор. — Остър нож и няколко лопати кал върху трупа ви, принцесо, ще сложат край на вашата злочеста връзка с толнедранската политика. В постъпката ми няма нищо лично, нали разбирате, просто трябва да защитя интересите си.
— Планът ви, херцог Кадор, има един недостатък — заяви Мандорален и внимателно опря копието си на едно дърво.
— Не виждам кой е той, бароне — самодоволно отвърна Кадор.
— Грешката ви е, че безразсъдно навлизате в обсега на меча ми — обясни му Мандорален. — Ще загубите главата си, а човек без глава не изпитва особено остра нужда от корона.
Гарион знаеше, че част от дързостта на Мандорален произтича от отчаяната му нужда да докаже пред себе си, че не се страхува от нищо.
Кадор неспокойно погледна към рицаря и каза не особено убедено:
— Не бихте могли да сторите това. Ние сме много повече от вас.
— Проявявате неблагоразумие, щом мислите така — отбеляза Мандорален. — Аз съм най-опасният жив рицар в света, освен това съм в пълно бойно снаряжение. Ще покося войниците ви като стръкчета трева. Обречен сте, Кадор. — При тези думи страшният рицар извади огромния си меч.
— Очаквах, че такова нещо обезателно ще се случи — кисело подхвърли Барак към Хетар и също измъкна меча си.
— Не смятам, че ще се стигне до бой — грубо се намеси още един глас. Познатата фигура на облечен в черни дрехи мъж излезе иззад близкото дърво. Конят му беше черен като самур. Новодошлият бързо изрече няколко думи и направи рязък жест с дясната си ръка. Гарион почувства мрачната вълна и странния рев в ума си. Мечът на Мандорален се изплъзна от хватката на рицаря.
— Благодаря ти, Ашарак — произнесе Кадор облекчено. — Не очаквах такова нагло поведение от тяхна страна.
Мандорален сне изплетената от желязна тел ръкавица и опипа ръката си, сякаш някой му беше нанесъл страшен удар по китката. Хетар присви очи, после погледът му стана странно безизразен. Черният жребец на мурга го погледна веднъж с любопитство, после се обърна встрани едва ли не презрително.
— Е, ша-дар — Подхвърли злорадо Ашарак и върху обезобразеното му от белези лице цъфна самодоволна усмивка. — Искаш ли да опиташ още веднъж?
Върху лицето на Хетар беше изписано болезнено отвращение.
— Това не е кон — отрони алгарът. — Прилича на кон, ала е нещо друго.
— Да — съгласи се Ашарак. — Наистина е нещо съвсем различно. Ако желаеш, можеш да потънеш в съзнанието му, ала не смятам, че ще харесаш онова, което ще намериш там. — Кролимът скочи от седлото си и тръгна към тях с блеснали очи. Спря пред леля Поул и направи ироничен поклон. — Ето че отново се срещнахме, Поулгара.
— Много дейно работиш, Чамдар — отговори му тя. Кадор, който тъкмо слизаше от коня си, се сепна. — Познаваш ли тази жена, Ашарак?!
— Името му е Чамдар, херцог Кадор — каза леля Поул. — Той е кролимски жрец. Ти си смятал, че той купува само твоята чест, ала скоро ще разбереш, че е купил много повече от нея. — Тя се изправи на седлото си, белият кичур върху челото й изведнъж блесна така, като че ли бе нажежен до бяло.
— Беше много интересен противник, Чамдар. Дори ще ми липсваш.
— Не го прави, Поулгара — бързо каза кролимът. — Ръката ми държи сърцето на младежа. В мига, когато започнеш да съсредоточаваш волята си, той ще умре. Зная кой е и колко го цениш.
Тя присви очи.
— Лесно е да кажеш такова нещо, Чамдар.
— Би ли искала да провериш дали не лъжа? — подигравателно изрече той.
— Слезте от конете! — рязко заповяда Кадор и легионерите заплашително направиха крачка напред.
— Изпълнявайте каквото казва — тихо нареди леля Поул.
— Беше дълго преследване, Поулгара — додаде Чамдар. — Къде е Белгарат?
— Не е далече оттук — отговори му вълшебницата. — Може би ако започнеш да бягаш сега, ще ти се удаде да се спасиш преди да се е върнал.
— Не, Поулгара. — Кролимът се засмя. — Щях да зная, ако се намираше толкова наблизо. — Той се обърна и измери Гарион с внимателен, втренчен поглед. — Порасъл си, момче.
Гарион се вгледа в обезобразеното от белези лице на врага си. Беше нащрек, ала странно защо никак не се боеше. Двубоят между тях, двубоят, който беше чакал цял живот, щеше да започне след малко и нещо дълбоко в съзнанието му му казваше, че е готов.
Чамдар надникна изучаващо в очите му.
— Той не знае, нали? — обърна се кролимът към леля Поул и после се изсмя. — Държиш се наистина като всички обикновени жени, Поулгара. Запазила си тайната от него заради самата тайна. Трябваше да ти го взема преди години.