Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Дру!
— Прободе ме с отвертка. Палтото малко ме спаси.
Без да му даде възможност да се противопостави, Арлийн бързо разкопча ризата му. Този интимен жест го накара да почувства слабост. Тя внимателно махна кърпата и надникна под нея.
— Можеше да бъде и по-зле — каза Дру. — Кървенето спря. Може би няма да има нужда да се шие.
— Но поне трябва да се дезинфекцира. Съблечи си ризата. Ще намеря някакво подходящо парче плат и сапунена вода.
— Може да почака.
— Не, не може — отново не му даде възможност да се съпротивлява. — Стой мирно.
Странно. Така добре се чувстваше, изпълнявайки заповедите й. Докато тя почистваше раната и я превързваше с помощта на една чантичка за оказване на първа помощ, която намери в банята, той им разказа какво се бе случило.
Отец Станислав вдигна ръка и направи жест за опрощаване на греховете.
— Сигурен съм, че Бог ще ти прости. Налагало се е да се защитиш.
— Смъртта му беше толкова безсмислена — нещо като че ли заседна в гърлото на Дру, но не само поради удара, който му бе нанесъл Майк. — Какво спечелих с нея?
— Своя живот — развълнувано каза Арлийн.
— Незначително постижение. Много по-важни са отговорите на въпросите, които ни интересуват. Само те имат значение.
— Потърсихме ги тук — каза тя.
Дру напрегнато я слушаше.
— Разгледахме книжата му. Разписки, изплатени чекове, сметки.
— Открихте ли нещо?
— Точно както предполагаше — отвърна отецът. — Човекът е професионалист. Не открихме нищо.
— Съвсем нищо ли? А може би само така ви се струва?
— Не те разбирам.
— Е, добре. Казвате, че сте разгледали нещата. Но може би не сте знаели точно какво да търсите.
— Все още не схващам добре.
— Разписки, нали? И изплатени чекове, сметки?
— Точно така.
Дру погледна нежно Арлийн.
— Не сте могли да извадите информация от тях, защото… — той се обърна към отеца. — Вие също не сте използвали тези методи за запазване на анонимността, за разлика от мен. Според изискванията трябваше да използваме пощенска кутия. Там получавах списания, съобщения за таксите за обучение и т.н. В същото време в съседния град имах и втора кутия. Тя представляваше по-голям интерес, защото в нея се получаваха всички важни съобщения и подобни… Например заплатата ми.
Остави им време да схванат по-добре това, което току-що им каза.
— Разбира се — обади се Арлийн първа. — „Скалпел“ се издържаше от държавата.
— Само това, което е на повърхността. Правителството изобщо не знаеше с какво се занимават.
— Все пак е имало някаква отчетност — каза Арлийн. — Трябвало е по някакъв начин разходите да се оправдават. Защото организацията е имала бюджет, независимо колко таен е бил. Не може да не са правили годишен баланс.
— Сега разбирам — каза отецът. — ЦРУ и другите разузнавателни организации също трябва да се отчитат по някакъв начин. Но не е задължително това да става директно. Парите могат да се прехвърлят по други канали — чрез Департамента по селското стопанство или Министерството на вътрешните работи.
— Парите в крайна сметка идват отнякъде, без значение откъде — каза Дру. — Все някъде е отбелязано на хартия. Трябва да има писмено доказателство.
— Но ако „Скалпел“ е разформирован — озадачено разсъждаваше на глас Арлийн и отмести поглед към свещеника, — ако организацията е била официално разтурена, но някой друг, не правителството, я е възобновил, тогава парите идват от частния сектор.
— Още по-основателна причина да се води счетоводство, за да се оправдават изхарчените пари — обади се Дру. — Данъчните власти са безмилостни. Необходими са отчетни документи.
— Следователно?
— Трябва да прегледаме документацията — отговори Дру. — Осребрените чекове. Казахте, че сте намерили такива. Коя е местната банка? — Дру се обърна към отеца. — Opus Dei имат ли влиятелен човек там? Трябва да разбира от банково дело и бизнес.
— А-ха — най-после разбра отецът.
— Да, действай — потвърди догадките му Дру.
Отец Станислав си погледна часовника.
— Седем сутринта е, трябва да изчакаме до…
— Добре — съгласи се Дру. — И без това имам да свърша една не по-маловажна работа.
В едно чекмедже до умивалника намери отварачка за консерви и отвори всички кутии с храна за котки, които успя да намери в апартамента. Общо десет. Някои бяха пилешки, други от черен дроб, а имаше и една, на която пишеше „Наслада“, вероятно комбинация от всички котешки лакомства.
Под умивалника намери и два пакета със суха храна. Отвори и тях и изнесе всичко навън. Остави деликатесите покрай стената отсреща. Котките лакомо се нахвърлиха да ядат.