Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Той я стискаше малко силно, погледът му показваше, че може да каже нещо повече, ако тя не го предотврати. Тя бързо продължи:
— Много се нуждая от развлеченията ви. Моля ви, не знаете ли някакъв скандален слух, да ми разкажете, или някаква история за тайни похождения, която да ме разсее?
Той прие уловката с благодарност, настани се удобно с чашата вино и разказа как на маскарада един господин, известен с навика си да посипва енфие по вратовръзката си е бил видян да излиза от празна стая за карти с дама, която бършела енфие от деколтето си. После той продължи с лудориите на двама известни женкари, които се опитваха да предизвикат интереса на млада вдовица, наследила не само плантациите в Сент Джон, но и фабрика за индиго и производство на восък за свещи от местните миртови храсти.
— И, разбира се — продължи той — Рувилийе е още възбуден от действията на мадам Вудрьой. Той твърди, че тя раздава опиати на войниците в собствената си къща, със собствените си ръце, когато прислужникът й е зает.
— Каква полза има той от това? Дали се надява да постигне отзоваването на Вудрьой?
Арман вдигна рамене:
— Може би е отмъщение за всички конфликти, в които не е могъл да спечели! Може да е също от излишък на чувство за отговорност. От друга страна, той може да има собствен кандидат за кабинета на губернатора. Но ако намерението му е само да го свали, можеше да си спести затрудненията. Вудрьой се готви за Нова Франция. Чака само приемника си.
— Това обявено ли е официално?
— Още не. Леля ми в Париж…
— … ви пише така, предполагам? — завърши вместо него тя с усмивка. — Губернаторът ще бъде щастлив.
— Точно така. Това за него ще бъде като да си отиде у дома. Предполагам, че нощем се моли да го сменят преди индианците да са нападнали, или публично да го обвинят в контрабанда.
Сирен не обърна внимание на последното, спирайки се на думата, която я изпълни със страх.
— Индианците?
— Забравих, че може да не сте чули. Тази сутрин пристигнаха новини за още една нападната група търговци. Един мъж е бил убит, а друг — ранен.
— Как се казват? — Стомахът на Сирен се сви на възел, като помисли за Пиер и Жан, които скитаха някъде из дивите места, търсейки английски търговци от Каролина.
— Изглежда никой не знае. Съжалявам. — Арман знаеше за нея достатъчно, за да осъзнае важността на новината. — Нападението е било само на 30–40 левги нагоре по реката. На Вудрьой са казали да бъде в бойна готовност. Той се готви да изпрати на приятелски настроените индианци чоктау предложение за среща за разговори в Мобайл, което е най-рискованото мероприятие в сегашното положение.
— Рисковано за губернатора?
— О, той ще бъде добре осигурен с кралски войници. Но за да го възприемат индианците сериозно, ще трябва да направи нещо повече от това да използва чара и дипломацията си. Ще трябва да даде големи подаръци.
— Подаръци, каквито няма — каза тя. Беше виждала главния склад. Там нямаше нищо, което да впечатли и най-бедния индианец, дори и преди пожара.
— Губернаторът раздаваше подаръци с широка ръка миналата година в Мобайл, но при молба за военна помощ ще бъде очаквано, разбира се, повече.
— Ако помоли министъра, показвайки му сериозността на положението, сигурно ще изпратят стоки?
— Възможно е. Можем само да се надяваме търговията да не е твърде мръсна. Ако Франция не се погрижи, тя ще загуби Луизиана за няколко огърлици и одеяла.
— Не мисля, че ще стане така — каза Сирен, вдигайки ръка към главата си, където започваше да усеща лека болка.
— Аз съм слабоумен да ви тревожа с това, когато не се чувствате добре — каза Арман с мрачен поглед. — Боли ли ви лицето? Не искате ли да му сложите студена кърпа?
— Не, не — увери го тя, като наведе глава. — Много мило, че се тревожите, но съм добре.
— Сигурна ли сте? Къса ми се сърцето като ви гледам така наранена. Не е моя работа, но… казахте ли на губернатора?
— Мисля, че Рене ще му каже.
— Добре, добре. Трябва да се направи разследване.
— Предполагам, че нещо ще може да се разбере от пострадалия, но лошото е, че това, което ще научим е, че са били пропаднали типове, които вече са избягали. Колкото до другия — няма начин да се разбере кой е.
— Може би не, но трябва да се направи нещо. Мисля, че бих могъл сам да направя някои проучвания.
— Не и ако е опасно, както вероятно ще бъде.
— Няма защо да се безпокоите. Това е нещо, което трябва да направя, желая да го направя заради себе си.
Тя нямаше намерения да го кара да се откаже. Във всеки случай изглеждаше възможно той да открие нещо — беше такъв източник на информация. Тя позволи да бъде убедена.