В един особено продължителен период на депресия Рон спря да общува с всички и се отдръпна изцяло в себе си, докато един ден надзирателите не го откриха на леглото му, свит като зародиш. Не реагираше на нищо.
А после, на 29 септември, пак си преряза вените. Рядко вземаше лекарствата си, постоянно говореше за самоубийство и властите най-сетне признаха, че той представлява заплаха за собствения си живот. Преместиха го в държавната болница във Винита. Когато го приеха там, той заяви:
— Страдам незаслужено.
След постъпването му в болницата първо го прегледа доктор Лизарага, който видя пред себе си трийсет и шест годишен мъж, злоупотребявал дълго с наркотици и алкохол, рошав и небръснат, с дълга посивяла коса и мустаци, със скъсани затворнически дрехи, със следи от изгаряне по краката и ръцете — белези, които не криеше от лекарите. Рон веднага си призна, че е извършил много лоши неща, но твърдо отричаше да е убил Деби Картър. Несправедливото отношение срещу него го измъчваше до такава степен, че беше изгубил всякаква надежда и искаше да умре.
През следващите три месеца Рон остана в болницата. Стабилизираха приема на лекарствата му. Прегледаха го различни специалисти — невролог, психолог, няколко психиатри. Многократно беше отбелязано, че той е психически лабилен, има нисък праг на търпимост, липсва му самочувствие, понякога се откъсва от света и проявява тенденция да избухва без предупреждение. Промените в настроението му бяха забележително резки и остри.
Беше труден пациент и с времето стана агресивен към лекарите и другите болни. Тази агресия не можеше да бъде толерирана, така че го изписаха от болницата и го върнаха в отделението на осъдените на смърт. Доктор Лизарага му предписа литиев карбонат, наван и когентин — лекарство, използвано най-вече да лекува паркинсонова болест, но понякога и тремора и възбудимостта, причинявани от силни транквиланти.
Малко след като върнаха Рон в „Биг Мак“, един надзирател на име Савидж беше брутално нападнат от осъдения на смърт Майкъл Патрик Смит, когото всички смятаха за най-опасния убиец в затвора. Смит беше успял да закрепи самоделен нож на края на дръжката на една метла и я промуши през решетките, докато надзирателят му носеше храната. Острието влезе в гръдния кош и достигна сърцето, но надзирателят по чудо оживя.
Две години по-рано Смит беше намушкал друг затворник.
Нападението се случи не в отделението на осъдените на смърт, а в крило „Д“, където бяха прехвърлили Смит за наказание. Но властите в затвора решиха, че вече е крайно необходимо да се построи нова, модерна сграда. Нападението получи широк отзвук в медиите, който помогна за финансирането на новата постройка.
Започнаха плановете за изграждането на крило „Х“, което от самото начало беше проектирано да „увеличи сигурността и контрола, като същевременно осигури на затворниците и надзирателите безопасна, съвременна среда, в която да живеят и работят“. Предвиждаха се двеста килии, разположени по протежението на четири коридора на два етажа.
Още от самото начало проектите за новото крило „Х“ се обсъждаха с надзирателите. В напрегнатата атмосфера след нападението срещу Савидж усилията бяха насочени към създаване на „безконтактна“ среда. Трийсет и пет надзиратели от затвора дори се срещнаха лично с архитектите от Тълса, наети да проектират сградата.
И въпреки че от „Макалистър“ никога не беше успявал да избяга осъден на смърт, строителите взеха драматичното решение да разположат цялото крило под земята.
![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
