Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Той всички прогони всички тези мисли, нахрани се, след което се изправи и се протегна.
— Готов ли си? — попита Дамсон Рей. Тя се бе зачервила от студената вода, с която наплиска лицето си и огнените й коси лъщяха вчесани. Бе красива и жизнерадостна, изпълнена с решителност, която се излъчваше от нея както топлината от огъня. Морган я погледна и си помисли колко щастлив бе Пар, че такова момиче е влюбено в него.
Мати Ро изми чинията си и я подаде на Дамсон, да я прибере в нейния багаж.
— Къде отиваме сега? — попита тя направо, както винаги. — Какво ще предприемем, за да намерим Пар Омсфорд?
Дамсон прибра чинията при другите.
— Ще вървим по следите му — тя пристегна вървите на вързопа и се изправи. — С помощта на това.
Извади изпод туниката си половин медальон, окачен на кожена връв. Морган и Мати се наведоха да го видят. Медальонът — всъщност един метален диск — нямаше никакви знаци или инкрустации и явно беше наскоро счупен.
— Това е Халката — обясни Дамсон, като я вдигна срещу светлината и медальонът се озари в медно-златист блясък. — Другата половина дадох на Пар, когато се разделихме. Този диск е направен от метал и може да бъде използван само веднъж. Двете половини привличат притежателите им един към друг. Те започват да излъчват светлина, когато двамата са наблизо.
Мати Ро погледна скептично.
— Колко близо трябва да бъдат?
Черната й коса бе късо подстригана и се спускаше права покрай нежното й лице. Очите й бяха дълбоки и проникновени. Изглеждаше свежа и обновена. По-млада, отколкото е, помисли си Морган, и не разкриваща нищо от онова, което може да бъде.
Дамсон се усмихна.
— Тази Халка е магична. Наблюдавала съм как действа нейната магия и зная какво може да направи — усмивката й изчезна. — Ще опитаме ли?
Тя я вдигна в ръка и я насочи на запад, на изток и после на север. Халката не се промени. Дамсон ги стрелна с поглед.
— Той тръгна на юг — обясни тя. — Оставих го за накрая.
Тя насочи ръка на юг. Медната повърхност на Халката може би леко просветна, но Морган не беше сигурен в това. Дамсон обаче кимна със задоволство.
— Изглежда е много далеч — тя се усмихна неуверено, когато срещна погледите им. — Човек трябва да знае как да разчита знаците на Халката — тя пъхна диска обратно в туниката си. — Да тръгваме.
Вдигна вързопа си и го преметна през рамо. Мати Ро погледна Морган с ъгълчето на очите си и поклати глава сякаш казваше: Ти успя ли нещо да видиш? Морган само сви рамене. Не беше сигурен.
Потеглиха в зноя по течението на Мермидон, следвайки извивките на реката на изток към Варфлийд, като се опитваха да вървят под сянката на дърветата. Откъм водата духаше лек ветрец и ги разхлаждаше по малко, но околността бе гола и неподвижна. Върховете на Драконовия зъб на Север се открояваха сиви в лятната горещина, а хълмовете и ниските планини на юг бяха обгорели от слънцето и сухи. Слънцето стоеше високо в безоблачното небе и горещината нахлуваше на вълни. Из откритите равнини имаше проснати мъртви животни и деформираните им тела гниеха. Големи отрязъци от Калахорнските гори бяха заболели и земята там бе пуста и оголена. Забелязваха се вирове застояла зеленикава вода, от които се разнасяше неприятна миризма. Дърветата бяха голи и изсъхнали като скелети. Такива места съсипана земя понякога се простираха на цели мили разстояние. До Морган достигаше дъха на гнилост. Той не бе предизвикан само от лятната горещина и суша. Това беше Шадуинската отрова, която бе наблюдавал много пъти откакто дойде на север, едно унищожение на земята, причинено неизвестно как от тези тъмни създания. И ставаше все по-лошо.
Минаваше обяд и те заобиколиха Варфлийд от север, вървейки все по течението на Мермидон, която свърна на юг. Срещнаха из пътя неколцина амбулантни търговци, но горещината прогонваше пътниците, тъй че през повечето време вървяха покрай реката сами. Когато наближиха Варфлийд, насреща им се зададе първият Федеративен патрул и те се отдръпнаха сред дърветата, докато отмине.