Призрак от миналото

— Може да е лъжа — подхвърли Кариб и се пъхна странишком между редовете. Той подсмъркна, когато познатият кисело-мускусен аромат нахлу в ноздрите му, — Или някакъв номер.

— Не е номер, който може дълго да бъде игран — отбеляза Сабмин. — Дори използването на стари холозаписи на Траун няма да заблуди никого задълго.

— Вярно — съгласи се брат му и спря до едно почти узряло стъбло. Докосна с пръст едно ластарче от толгрейна, което свенливо се подаваше от обвивката си. Върховният адмирал Траун бе сложил навремето край на петгодишния упадък и бе извел Империята на прага на победата. — Това променя всичко.

— Защо мислиш така — отвърна Сабмин. — Нас ни посадиха тук със заповед да предизвикаме размирици, когато ни наредят, и това не се е променило — той махна с ръка. — И това е… разсадът се хвана, реколтата се наля… сега се обаждат да я приберат.

— Вярно — погали Кариб ластарчето и после отпусна ръка. Реколта от ужас, гибел и бедствия, които ще затрият висящия над главите им зрял плод, наречен Голям Пакрик. И точно сега, когато в столицата започваше годишното събрание на сектора, за да бъде нанесен така дълго отлаганият удар по предателите. — Но друго искам да кажа. Ако Траун наистина отново е начело, от нас се иска саможертва. Щом той се е върнал, Империята може и да победи.

— Прав си — тихичко подсвирна Сабмин. — Не се бях замислял по този начин.

— Е, не е зле да се замислиш по този начин — смъмри го Кариб. — Също така не е лошо да се убедим, че другите също ще го направят. Имаш ли представа, кога за последен път са били проверявани изтребителите?

— Преди по-малко от месец — отвърна брат му. — Мисля, че ги провери Добров. Искаш ли да говориш с него довечера?

— Искам довечера да говоря с всички — отговори Кариб. Той излезе от нивата и пое обратно към къщата. — У нас. След два часа.

— Ще опитаме — съгласи се Сабмин, който несъзнателно стегна крачката си по военному до него. — Табрик и Ховарб може и да не могат да дойдат. Три от горнтите им са почнали да раждат.

— Горнтите могат да родят и сами — тихо отвърна брат му. — Важно е.

Сабмин го изгледа, примижавайки:

— Не пресилваш ли малко? Заповедта е за активация, не е подробен боен план.

— Ако Траун е застанал начело, няма да има много време до второто — напомни му Кариб. — Каквото и да намисли той, преценява времето до секунда.

Двамата стигнаха до плъзгача на Сабмин мълчешком.

— Добре, ще им кажа — каза Сабмин, докато се качваше. — Ще дойдат.

— Май е по-добре да се съберем у вас — въздъхна Кариб. — От тук до обора на Табрик и Ховарб са три минути с плъзгач. Ще могат да отскочат, ако нещо не е наред с животните.

Сабмин се усмихна:

— Благодаря ти, Кариб. След два часа у дома.