Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„Свещеният“ автор разказва по-нататък, че изтощеният народ „се нахвърли върху плячката и вземаха овце, волове и телета, и колеха на земята, и народът ядеше с кръвта.
Обадиха на Саул, думайки: ето народът греши пред господа, яде с кръвта. И рече Саул: вие съгрешихте; привалете сега при мен един голям камък.
После Саул рече: идете между народа и му кажете: нека всякой докара при мене вола си и всякой — овцата си, и колете тук и яжте, и не грешете пред господа, не яжте с кръвта. И всички от народа докарваха, всеки със своя ръка, вола си (и овцата си) през нощта и колеха там“ (I Царства, гл. 14, ст. 32–34).
Представяте ли си каква касапница е било това?
„Тогава Саул съгради жертвеник господу: това беше първият жертвеник, въздигнат от него господу.
И Саул рече: да спогнем филистимци тая нощ и да ги ограбим до съмване и да не оставим ни едного от тях. И рекоха: прави всичко, що намираш за добро. А свещеникът рече: да пристъпим тук към бога.
И Саул запита бога: да спогна ли филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете на израиля? Но той му не отговори оня ден“ (I Царства, гл. 14, ст. 35–37).
Напразно Саул навеждал ухо към „ковчега на завета“, който върховният жрец Ахия заповядал да донесат на това място; напразно се надявал да чуе оттам гласа божий. Бог се заинатил и не проронил нито звук. Тогава Саул разбрал, че старецът е недоволен от нещо.
За какво би могъл да се разсърди Саваот? Върховният жрец Ахия, внук на Финееса, навярно не е бил ял от „свещената“ тенджера, защото не е могъл да не знае, че тая нечестива лакомия е струвала живота на дядо му. Саул също така се чувствувал съвсем невинен в някакъв грях. Той не бил извършил нищо подсъдно; поне Библията нищо не говори за това. Ионатан, който си хапнал мед, без да знае за заклинанието на баща си, очевидно също е бил безгрешен. Освен това не се знае още дали бог наистина е бил утвърдил толкова безсмисленото заклинание на Саул. Нали да се забрани на войската да приема храна в деня на битката е просто бездарна глупост.
Следователно, ако бог е бил недоволен от нещо, като че ли причина за това е можел да бъде народът, който излапал целия филистимски добитък, без да пуска кръвта на животните, въпреки закона. Тоя лаком народ в същата нощ изял и своя собствен добитък, но вече съгласно религиозните предписания. Библията впрочем не споменава за разстройване на стомасите на евреите. Навярно са имали железни организми и стомаси с „боговдъхновен размер“.
Тъй или иначе, бог се отказал да отговаря. Значи трябвало да се намери виновният.
„И Саул рече на всички израилтяни: застанете вие на едната страна, а аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И народът отговори на Саула: прави, каквото намериш за добре.
И рече Саул: господи, боже израилев! (защо сега не отговори на твоя раб? У мене ли е вината за това, или у сина ми Ионатана, господи боже израилев!) дай личба. (Ако вината е у твоя народ израиля, освети го.) Изобличени бидоха с жребие Ионатан и Саул, а народът излезе прав.
Тогава Саул рече: хвърлете жребие между мене и между сина ми Ионатана (и когото господ посочи, той да умре. И народът рече на Саул: да не бъде тъй! Но Саул настояваше. И хвърлиха жребие между него и сина му Ионатана) и жребието падна върху Ионатана.
И Саул рече на Ионатана: кажи ми какво си сторил? И Ионатан му разказа, като рече: куснах с края на тоягата, която е в ръката ми, малко мед; и ето аз трябва да умра.
И Саул рече: нека бог ми направи туй и туй, и още повече да направи; ти, Ионатане, трябва днес да умреш.
Но народът рече на Саула: Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на израиля? Това няма да бъде! Жив ми господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действуваше с бога. И народът освободи Ионатана и той не умря“ (I Царства, гл. 14, ст. 40–45).
От продължението на тая извънредно благочестива и важна история ние узнаваме, че филистимяните благополучно се върнали у дома си и че те още много пъти воювали с евреите „през всичкото Саулово време“ (ст. 52).
Известно време, продължителността на което „свещеният“ автор не посочва, царуването на сина на Кис било покрито със слава. Глава четиринадесета съобщава в заключение кои са били главните членове от семейството на Саул. Тук ще отбележим само това, че освен Ионатан Саул имал още двама синове и две дъщери — Мерова и Мелхола. С тия девойки ние ще се срещнем по-нататък.
Глава двадесет и осма