Пътят на кралете (том II)

— Те са тук — каза Скалата. — Не е само легенда. Точно преди ти да дойдеш, половин отряд загина. Изядени. Повечето зверове ходят из централните плата, но някои стигат чак до тук.

— Е, противно ми е да ви излагам на опасност, но ако не опитаме това, ще ни отстранят от работата в пропастите и ще ни сложат да чистим нужници.

— Добре, ганчо. Ще го направя.

— И аз — рече Скалата. — Когато али’ и’ камура ни пази, може би ще е безопасно.

— Намерението ми е в крайна сметка да ви науча да се биете — каза Каладин. Когато Скалата се начумери, той бързо добави — Искам да кажа, тебе, Лопен. Това, че си еднорък, не значи, че си ненужен. Ще бъдеш в неизгодно положение, но има неща, на които мога да те науча, за да се справиш с това. Точно сега един събирач на имущество е по-важен за нас от допълнителен копиеносец.

— Струва ми се, че ще стане бързо. — Лопен даде знак на Дабид и двамата отидоха да вземат торби. Скалата понечи да тръгне след тях, но Каладин го улови за ръката.

— Не съм се отказал от търсенето на по-лесен начин да се измъкнем оттук — рече му той. — Ако не се върнем, Газ и останалите вероятно просто ще решат, че ни е нападнало пропастно чудовище. Ако има начин да се доберем до другата страна…

Скалата го погледна скептично.

— Мнозина са търсили това.

— Източният край е отворен.

— Да — отвърна през смях рогоядецът. — И когато успееш да стигнеш толкова далече, без чудовището да те изяде или да се удавиш при наводненията, ще те нарека моя калук’ и’ ики.

Каладин вдигна вежда.

— Само жена може да е калук’ и’ ики — рече Скалата, като че ли това обясняваше шегата.

— Съпруга?

Скалата се разсмя още по-гръмко.

— Не, не. Празноглави равнинци. Ха!

— Прекрасно. Виж сега, провери дали не можеш да запомниш пропастите, може би да направиш някаква карта. Предполагам, че повечето хора, които слизат тук, се придържат към установени маршрути. Това означава, че е много по-вероятно да открием вещи из страничните коридори; там ще пращам и Сил.

— Из страничните коридори ли? — попита Скалата, все още развеселен. — Човек може да почне да се чуди дали не искаш да бъда изяден. Ха, при това от звяра с голяма черупка. Ти трябва да ядеш тях, а не те — тебе.

— Аз…

— Не, не. Добър план. Само се шегувах. Мога да съм предпазлив, а и ще е добре да го направя, понеже нямам желание да се бия.

— Благодаря ти. Може би ще се натъкнеш на място, откъдето да излезем.

— Ще го направя — отговори Скалата и кимна. — Но не можем просто да излезем горе. Армията има многобройни съгледвачи из Равнините. Нали така разбират кога идват чудовищата да правят какавиди, а? Ще ни видят. А ние няма да можем да се прехвърляме през пропастите без мост.

Това, за жалост, беше добър аргумент. Ако се изкачат горе, ще бъдат забелязани. Ако се изкачат на някое от централните плата, няма да има къде да идат. Ако излязат някъде по-близо до паршендите, то техните съгледвачи ще ги открият. Всичко това — ако могат да излязат от пропастите. Някои от тях бяха по четиридесет-петдесет стъпки в дълбочина, ала повечето бяха доста над сто стъпки.