Пътят на кралете (том II)

За него беше опасно да държи копие. Копието го караше да иска да се бие и можеше да го подведе да си въобрази, че е предишният човек — Благословеният от Бурята Каладин, увереният взводен командир. А той вече не беше такъв.

Струваше му се, че колчем хване оръжие, хората около него умират — приятелите и враговете. И тъй, засега прецени, че е добре да държи това дърво; просто тояга. Нищо повече. Тояга, която може да се ползва за обучение.

Друг път можеше да се справи с връщането към копието.

— Хубаво е, че вече сте подготвени. Защото не разполагаме с шестте седмици, които ми се даваха за обучаване на нови групи новобранци. До шест седмици Садеас ще ни погуби до един. Намерението ми е да видя как всички вие сте на сигурно място и пиете мътна бира в някоя кръчма, докато изтекат тези шест седмици.

Неколцина от мостовите нададоха някакво подобие на радостен възглас при това.

— Трябва да сме бързи. Трябва да ви притискам. Това е единствената ми възможност. — Каладин погледна дръжката. — Първото нещо, което трябва да научите, е, че не е лошо да те е грижа.

Тридесет и тримата мостови бяха строени по двама. Всички бяха пожелали да дойдат. Дори и Лейтен, който беше толкова тежко ранен. Нямаха хора, които не могат да ходят, макар че Дабид продължаваше да зяпа в нищото. Скалата стоеше със скръстени ръце и явно нямаше намерение да се учи. Паршът Шен беше отзад и гледаше в земята. Каладин не смяташе да му дава копие.

Някои изглеждаха объркани от думите на Каладин за чувствата. Тефт само вдигна вежда, а Моаш се прозя.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дрей. Той беше рус, висок и мускулест, с дълги крайници. Говореше с лек акцент; родом беше от някакво място далеч на запад, Рианал.

— Много войници — отговори Каладин и прокара палец по дървото, усещайки структурата му — мислят, че човек се бие най-добре, когато е безчувствен и студен. А аз мисля, че това са разни домъкнати от бурята боклуци. Да, трябва да сте съсредоточени. Да, чувствата може да са опасни. Но ако не ви е грижа за нищо, какви сте вие? Животни, движени само от желанието да убиват. Чувствата ни са това, което ни прави човеци. Ние трябва да имаме причина да се бием. Затова казвам, че не е лошо да те е грижа. Ще говорим за овладяването на страха и гнева, но запомнете това като моя първи урок.

Неколцина кимнаха в знак на съгласие. Повечето още бяха объркани. Каладин си спомняше как и той беше на тяхно място, как се чудеше защо Тукс хаби време да говори за чувства. Мислеше, че разбира чувствата — желанието му да се обучи да борави с копието беше породено от чувства. Мъст. Омраза. Жажда за сила, за да поиска възмездие за Варт и войниците от неговия взвод.

Вдигна поглед и опита да спре спомените. Не, мостовите не разбираха думите му, но може би щяха да си ги припомнят по-късно, както стана с него.

— Вторият урок — продължи той и удари с обезглавеното копие някакъв камък, а звукът отекна в пропастта — е по-практичен. Преди да научите как да се биете, трябва да се научите как да стоите.