Пътят на кралете (том II)

— Вие тримата се справяте добре — рече той и ги върна при другите. Те неохотно престанаха да нападат.

— Ще ви разделя по двойки. Днес цял ден ще работим върху позициите. Вероятно всеки ден тази седмица. Как да поддържате позиция, как колената ви да не блокират, когато сте застрашени, как да удържате центъра на тежестта. Ще отнеме време. Но ви обещавам, че ако започнем тук, много по-бързо ще се научите да сте смъртоносни. Дори и в началото да ви се стори, че просто си стоите на едно място.

Мъжете кимнаха.

— Тефт — нареди Каладин, — раздели ги по двойки по ръст и тегло, после ги научи на основната стойка с копие напред.

— Слушам! — излая Тефт. И застина, осъзнавайки, че се е издал. Бързината, с която отговори, показа ясно, че е бил войник. Тефт погледна Каладин в очите и видя, че той знае. Възрастният мъж се начумери, ала Каладин му отвърна с усмивка. Под негово командване имаше ветеран и това правеше нещата много по-лесни.

Тефт не се престори, че не знае как се прави, и с лекота влезе в ролята на сержант, раздели хората по двойки, коригира стойките им. Не е чудно, че никога не сваля ризата, помисли Каладин. Сигурно под нея е целият в белези.

Докато Тефт инструктираше мъжете, Каладин посочи Скалата и го подкани да се приближи.

— Да? — рече въпросително Скалата. Гърдите му бяха толкова широки, че елекът едва се затваряше.

— По-рано ти каза нещо. Че да се биеш ти е под достойнството?

— Вярно. Не съм четвърти син.

— Това пък какво общо има?

— Първият син и вторият син са нужни за правенето на храна — отвърна Скалата и поучително вдигна пръст. — Най-важното. Без храна никой не живее, нали? Третият син е занаятчия. Това съм аз. Служа с гордост. Само четвъртият син може да стане войник. Войниците не са толкова необходими, колкото храната или занаятите. Разбираш ли?

— Професията се определя от реда на раждането?

— Да — гордо отвърна Скалата. — Най-добрият начин. Из Планините винаги има храна. Не всяко семейство има четирима синове. Затова и не винаги трябва войник. Аз не мога да се бия. Що за човек би правил това пред Ули’ теканаки?

Каладин хвърли поглед на Сил. Тя сви рамене. Явно не се вълнуваше какво прави или не прави Скалата.

— Добре — рече Каладин. — Тогава има нещо друго, което искам да направиш. Върви да вземеш Лопен, Дабид… — Той се поколеба. — И Шен. Вземи и него.

Скалата така и направи. Лопен беше в строя и разучаваше позициите, обаче Дабид — както обикновено — стоеше настрани и гледаше в неопределена посока. Каквото и да му имаше, то беше много по-тежко от обикновен шок от битката. Шен беше до него, несигурен, сякаш все едно не знае къде му е мястото.

Скалата измъкна Лопен от строя, грабна Дабид и Шен и се върна при Каладин.

— Ганчо — подхвана Лопен и небрежно отдаде чест. — Май от мене ще излезе калпав копиеносец с тая една ръка.

— Няма нищо — отговори Каладин. — Има нещо друго, което е нужно да направите. Ще видим зор с Газ и новия ни капитан или поне с жена му, ако не носим плячка.