Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Наблюдателницата не можеше да се сравнява с кулата, която Тесла беше издигнал в Уордънклиф с парите на Дж. П. Морган. Но беше достатъчно висока да разкрива гледка във всички посоки, а разположението й беше почти идеално за целите на Уилсън.
Оръжието — Уилсън мислеше за него като за такова — не беше проблем само по себе си. Тесла беше конструирал нещо подобно преди повече от век, при това без да разчита на интернет. Сърбинът е трябвало да измисля и измайсторява от нулата онова, което Уилсън можеше да поръча с едно кликване на мишката от склад за електроника в Канада.
Проблемът беше в наблюдателната кула. За да изпълни предназначението си, кулата трябваше да отговаря на три изисквания. В Уордънклиф Тесла беше забил метален прът на четиридесет метра в земята, за да улови „стоящите вълни“ на електричеството, необходимо за усилващия предавател. Уилсън постигна същото бързо и лесно с помощта на сондажна компания „Блек Маунтин“ в лицето на едноличния й собственик и единствен служител.
Въпреки професионалния съвет на предприемача Уилсън поиска сондажът за вода да бъде направен на място непосредствено до кулата. Сондьорът възрази:
— Там вода няма, а и да има, е много надълбоко и под един куп шкарпи. Защо не пробваме…
Уилсън настоя на своето. В края на краищата парите бяха негови. Сондьорът направи каквото се искаше от него. В рамките на една седмица счупи пет свредела, като всеки път псуваше енергично. Уилсън се притесни, че току-виж наистина открили вода, и щом стигнаха до дълбочина от четиридесет метра, отпрати сондьора.
— Май преценката ми наистина е била погрешна — обясни той и му плати щедро за времето, труда и повредените инструменти.
След това уреди доставката на голямо количество изработени по поръчка железни пръти, всеки дълъг по метър и половина и със сечение от десет сантиметра. С помощта на бригадата мексиканци спуснаха прътите в издълбаната сондажна дупка и използваха гравитацията, за да създадат проводимата метална шахта, която му трябваше. Когато приключиха и с това, Уилсън накара мексиканците да прокарат кабела от генератора до основата на кулата на разстояние половин миля.
Третата задача беше най-тежка. Кулата и най-вече кабинката на върха й трябваше да бъдат стабилизирани. Точно в това Тесла е имал предимство. Станфорд Уайт е бил един от най-великите архитекти на своето време. Приел присърце желанието на Тесла кулата да бъде стабилна като камък, Уайт я е проектирал така, както се проектира обсерватория.
Също като Филип Пти, френския въздушен акробат, който премина по въже между двете кули на Световния търговски център през 1973, Уайт разбирал изтънко проблемите на усукването и люлеенето. Разбираше ги и Уилсън. Всяко движение, дори най-слабото, щеше да отклони лъча.
Като купола върху кулата в Уордънклиф и кабинката на върха на Уилсъновата наблюдателница лежеше върху отворена рамка. С помощта на мексиканците Уилсън укрепи рамката със стоманени греди и инсталира преобразуватели на напрежението. Свързани към компютър, преобразувателите следяха промените в напрежението на рамката. Това позволи на Уилсън да определи с максимална точност местата на амортисьорните механизми. Настроени към резонансната честота на кулата, амортисьорите щяха да стабилизират в голяма степен основната структура.
За да стабилизира самата кабинка, Уилсън я повдигна върху комплект от компресионни пружини, всяка по четиридесет и пет килограма. Също като железните прътове и пружините бяха направени по поръчка. След инсталирането на амортисьорите кабинката на практика „висеше“ самостоятелно в рамката на кулата.
Мексиканците нямаха представа какво е намислил, не се и интересуваха. Мислеха го за луд и Уилсън нямаше нищо против. Когато си свършиха работата, той им плати в брой и им купи билети за Лос Анжелис. Колкото по-далеч бяха от ранчото, толкова по-добре.
Притесняваше го единствено пилотът на хеликоптера. Ветеран от Виетнам с конска опашка и сиви зъби, които издаваха пристрастеност към метамфетамини, Хвъркатия Чарли беше толкова незаменим, колкото притеснително беше любопитството му. „С т’ва пък к’во ше пра’иш?“, „Еба си! Т’ва е адски много кабел“, „Глей ги тея пружини! За к’во са ти?…“
Уилсън се замисли дали да не му уреди някоя злополука. Нямаше да е трудно, но не трудността го спираше. Дори най-безспорната злополука щеше да привлече внимание. В ранчото щяха да дойдат полицаи, да задават въпроси, а това можеше да доведе до какво ли не.
Решението му хрумна една вечер, докато седеше на верандата на къщата, гледаше звездите и мислеше за Ирина. На следващия ден поръча трийсетсантиметров рефракторен телескоп от една компания в Тексас и прати Хвъркатия Чарли да го докара. Разопаковаха заедно телескопа и пилотът беше удовлетворен от ексцентричното хоби на Уилсън. Още по-доволен остана, когато Уилсън обеща да го покани на „звездно парти“ веднага щом стабилизира кулата.