Танцуващият с духове

За Уилсън това беше период на трескава дейност. Прескочи до Рино през уикенда и нае бригада от четирима мексикански емигранти, черноработници, които всяка сутрин чакаха с други себеподобни пред един от големите супермаркети с надеждата да получат някаква работа. Нямаха нищо против да поживеят няколко седмици в пущинака, стига надницата да си струва. Струваше си.

Междувременно Уилсън накупи краткосрочни запаси за себе си, както и много неща за бъдеща употреба — автомобилни гуми, семена и сушени плодове. Инструменти и мощни батерии, дрехи, книги и телчета за телбод. Брашно, ориз и системи за пречистване на вода.

Пред едно от казината откри проститутка, която крачеше напред-назад на ъгъла на две пресечки. Таксата й беше петдесет долара, но Уилсън й даде сто, за да го свърже с „разбран доктор“. След два часа вече разполагаше с рецепти за перкоцет, ципрофлоксацин, валиум и още половин дузина други лекарства, основно силни болкоуспокояващи и антибиотици. Всичко друго можеше да купи и без рецепта.

Онова, което не можеше да се прекара с камион, беше доставено с хеликоптер. Освен кабелите, арматурата и резервоарите по въздуха пристигнаха кубици дърва за огрев и значителен брой слънчеви панели, които можеха да влязат в употреба някой ден.

С оръжията беше по-сложно. Заради затворническото си досие не можеше да купи оръжие от официалните оръжейни магазини в Рино. Но това беше по-скоро неудобство, отколкото сериозна пречка. На неделно оръжейно шоу във физкултурния салон на гимназията „Йерингтон“ се сдоби с карабина, глок и берета. Една обява в „Пахрум Вали Таймс“ предлагаше картечен пистолет „Инграм“ (почти неизползван). Уилсън не се колеба. Оръжията не бяха много, но щяха да стигнат, колкото да се справи с натрапниците в първите дни. След това нямаше да има значение.

Колкото до къщата, за нея си беше съставил подробен списък. Преди Големия ден трябваше да я изключи от електропреносната мрежа и да се увери, че генераторите са далеч от всичко, което може да пренесе електрически заряд.

Най-ценното качество на Б-Лейзи-Б, освен отдалеченото му местоположение, беше близостта до една противопожарна наблюдателна кула, построена от Цивилния консервационен корпус през трийсетте години на миналия век. Повечето от тези кули бяха съборени отдавна, но в края на деветдесетте еколозите вдигнаха шум и успяха да съхранят малкото оцелели. Повечето бяха възстановени и дори се отдаваха под наем — макар че само пълен авантюрист би проявил интерес към наемането им. Огромната част от тях нямаха водопровод и течаща вода и да отседнеш в такава кула беше като да живееш във фар. Подходящи бяха само за хора, които обичат стълби.

Разположена на километър от ранчото, наблюдателницата Литъл Маунт Бейкър беше една от последните кули в списъка за възстановяване. За разлика от други кули, кабинката на върха на Литъл Маунт Бейкър не беше пригодена за живеене. Хората, които са я обслужвали, бяха живели в дървено бунгало на стотина метра встрани, от което бяха останали само основите.