Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Райското кътче останало на пазара близо две години, а първоначалната му цена се стопила от четири на три и накрая на два милиона долара. Накрая Уилсън го купи за милион и шестстотин хиляди, като свали десет процента от цената и уреди ипотека със същата банка, която държеше акциите му от „Хофман-Ла Рош“.
Мастилото върху договора още не беше изсъхнало, когато Уилсън започна да трупа запаси, сред тях достатъчни количества пропан, за да се топли с години, и достатъчно дизел за генераторите — колекция от модели, всичките произведени преди 1975-а, — за да работят нонстоп чак до Второто пришествие. Транспортна компания за въздушни товарни превози от Спаркс достави по-голямата част от оборудването, включително огромни макари електрически кабели и купища дебели арматурни железа.
Не беше изненадващо, че хората започнаха да говорят. И по-точно започнаха да говорят в „Кофа кръв“, най-популярната кръчма в близкия Джунипър, на стотина километра от ранчото. Седнали на маса с карти в ръце, шепа местни се наливаха с уиски и бира. Позастарял хипар, сега в бизнеса с петролни сондажи, който държеше да го наричат Прилепа, пръв подхвана темата:
— К’ви ги върши оня горе, а?
Каубоят на съседния стол, фен на певеца Том Уейтс, се ухили.
— Не бе, въпросът е к’во строи там? — Намекът му остана незабелязан.
Застанал на бара, един уфолог на име Вон Стейн, който беше пристигнал от Прово в търсене на така наречената „Зона 52“, се изкиска вещо.
— Чух, че е от ония пичове, дето зяпат кози.
Прилепа се намръщи.
— Я пак?
— Във Форт Браг бе — каза уфологът. — Убиват кози само с поглед.
Думите му предизвикаха стонове на скептицизъм. В един ъгъл на кръчмата търговец на торове, наречен Поклонника, дърпаше упорито ръчката на игрален автомат.
— Глупости! — извика той, без да обръща глава, нито да нарушава ритъма си. — Мен ако питате, онзи тип копае. Бас държа, че е попаднал на сребърна жила.
— Или уран — предположи Прилепа. — Чух, че…
— Нищо не си чул — прекъсна го барманът и си сипа чашка уиски. — Казва се Уилсън и изобщо не копае за сребро или пък други простотии.
Картоиграчите се обърнаха. Когато барманът говореше, те слушаха. Той беше чувствителен човек и понякога затваряше рано-рано, ако прецени, че клиентите го пренебрегват.
— Добре де, щом не копае, к’во прави тогаз? — настоя Прилепа.
Барманът примлясна.
— Ами той е нещо като ексцентрик.
Прилепа завъртя очи, все едно искаше да каже, че това е ясно за всички.
— Докарал е няколко готини мотора — продължи барманът. — Два „Индианеца“… като единият е „Нортън Шадоус“.
— Т’ва е хоби — заяви уфологът. — Няма нищо общо с другото!
Барманът го погледна.
— Ник’ва тайна не е — обяви той. — Човекът гледа звездите.
Поклонника замръзна. Вдигнал театрално вежди до средата на челото си, той пусна лоста на игралния автомат и каза:
— К’во пра’и?
Барманът взе да бърше бара пред себе си с мръсен парцал. След миг вдигна поглед.
— Говорих с Хвъркатия Чарли. Сещате се, онзи от Спаркс.
— С хеликоптера — рече Прилепа.
— Да — потвърди барманът.
— Той е луд за връзване — изсмя се Вон Стейн.
— Какъвто ще да е — продължи си мисълта барманът, — но ми каза, че пренасял секви странни неща до ранчото.
— К’ви неща? — попита уфологът с натежал от подозрение глас.
— Арматурни железа, пружини…
— Пружини? — попита Поклонника. — Имаш предвид… пружинени пружини?
Барманът кимна.
— Да бе, големи. Дет’ ги използват в заводите и прочие, големи колкото туба от петдесет и пет галона.
— И к’во ще прави с таквиз работи, мамка му? — повиши глас Прилепа.
— Вече ви казах — отвърна барманът. — За гледането на звездите са. — Сега вече всички клиенти зяпаха в него. Никой от тях не разбираше за какво говори, което беше и целта на упражнението. Накрая барманът въздъхна издълбоко и обясни: — Затова е купил ранчото — каза той и кимна към тавана, пожълтял от дима на милиони цигари. — Няма светлинно замърсяване. Щото сме много отдалечени.
— Но…
— Поръчал си е телескоп. Разказал на Чарли за него. Ама не от онез, любителските, дето надничаш с тях в чужди къщи. Неговият е некъв „Вернер фон Браун“18 май беше. С шейсетсантиметрово огледало.
— К’ви ги дрънкаш бе? — оплака се уфологът.
— Просто казвам какво чух от Чарли.
18
Вернер фон Браун (1912–1977) — немски учен, родоначалник на ракетостроенето. — Бел.ред.