Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Предния ден Бърк беше чакал три часа, за да се срещне с Коваленко, след което го уведомиха, че легатът не е в състояние да го „вмести в програмата си“. Най-ранната дата за среща била след три седмици.
Три седмици! Три седмици, в които „Ахерн и съдружници“ щеше да остане затворена, информацията за Уилсън щеше да събира прах, а Стария най-вероятно щеше да се пропие до смърт.
Когато се върна от пътешествието си до Белград и Любляна, Бърк завари бащата на Кейт да тъне в самосъжаление.
— Аз съм като часовник, който навиваш с ключе — каза той и се изкиска, — и усещам как пружинката ми се развива… — И в случай че Бърк не е схванал мисълта му, повтори с вдигната вежда: — Развива се.
Бърк беше отсъствал няма и седмица, но за тази седмица Томи беше стигнал фазата, в която трезвеността беше несъществуващо състояние. Започнал беше да пие по едно малко със сутрешното кафе, колкото да си отворел очите. Повечето следобеди се налагаше някой от приятелите му да го изпраща до вкъщи.
Както Бърк виждаше нещата, срещата му с Коваленко не търпеше отлагане, със или без евентуалната заплаха, свързана с плановете на Уилсън. Докато чакаше, звънеше през десетина минути в посолството от мобилния си. Всеки път му казваха, че господин Коваленко е на заседание, не е в кабинета си или че е наредил да не го свързват с никого. Всеки път Бърк оставяше съобщение на секретарката му, че въпросът е спешен. Но продължаваше да удря на камък.
Ако зависеше от Томи, това щеше да е краят на всичко. Стария смяташе, че трябва да оставят нещата в ръцете на ирландските съдилища. Адвокатът им беше убеден, че ще спечелят, защото не са направили нищо нередно. Но можело да мине известно време, преди делото да стигне до изслушване.
— Колко време? — беше попитал Бърк.
— Ако имаме късмет — отвърна адвокатът, — до края на юни трябва да назначат дата.
— Юни! — извикаха едновременно Бърк и Стария.
А адвокатът присви очи и каза:
— Или юли.
Затова сега Бърк стоеше под лекия майски дъжд пред посолството. Писнало му беше да виси и да звъни. Ще причака гадното копеле и толкова.
Срещал се беше с Коваленко само веднъж — на „разговора“ в службата на Гарда. Но щеше да го познае веднага. Подпухналото лице, нацупената уста, свинските очички… На няколко пъти му се стори, че го вижда да излиза. Но всеки път се оказваше някой друг.
Наблюдението е странно занимание. Скучно до припадък… освен когато не е и тогава адреналинът ти скача до небесата. Изисква същия вид нефокусирано внимание, необходимо и при шофиране на дълъг път. Да си там и да не си там едновременно. Като котката в затворената кутия от прословутия експеримент на Шрьодингер19.
Започваше да усеща, че се набива на очи. Беше въпрос на време кога някое лондонско ченге или служител от охраната на посолството ще дойде да го пита какво търси тук. Към тези притеснения се прибавяше и страхът, че може да е изпуснал плячката си, че Коваленко може да излязъл от друго място. Все някъде трябваше да има паркинг — зад сградата или подземен. Коваленко може би идваше на работа с кола, което означава, че Бърк изобщо няма да го види, когато си тръгва. Почти се беше отказал, когато Коваленко се появи иззад ъгъла.
Биваше го да разпознава ченгета. Имаше нещо специфично в стойката им, в походката. Колкото до Коваленко, толкова му личеше, че е ченге, все едно беше униформен. И в известен смисъл наистина носеше униформа. Косата му беше сресана така, че следите от зъбите на гребена се бяха запазили в обилното количество гел. Плюс костюм, синя риза и вратовръзка на райета. В дясната си ръка, малко под задължителния ролекс на китката, държеше лъскаво дипломатическо куфарче. Походката му беше на човек, който ползва привилегията да носи пистолет в страна, където хората презират оръжието.
Бърк го последва зад ъгъла и влезе след него в „Крилете на славея“, малък пъб с тежка махагонова ламперия и големи прозорци. Вътре беше пренаселено и задимено, клиентелата представляваше смесица от млади мъже, които говореха за ценни книжа, и млади продавачки от Бонд Стрийт, които бяха красиви.
На бара, където стоеше Коваленко, имаше много хора. Агентът най-после улови погледа на бармана, поръча, плати и след миг вече държеше чаша червено вино. От разменените реплики ставаше ясно, че тук Коваленко е редовен клиент. Сигурно се отбиваше всеки ден след работа.
Агентът на ФБР седна на пейката до малка маса в ъгъла, близо до двама млади, които се гледаха в очите над халби бира. Бърк застана зад един празен стол.
19
Парадоксален мисловен експеримент, който цели да покаже някои непълноти на квантовата физика чрез абсурдно положение, в което котката е жива и нежива. — Бел.ред.