Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Каква?
— Понеже няма как да е било метеорит, учените решават, че трябва да е било част от комета.
Бърк кимна. Чеплак обаче поклати глава.
— Не може да е било комета.
— Защо?
— Защото според астрономическия календар в този период около Земята не са се движели комети. А и никой не е видял нищо. Никакви огнени топки, които падат от небето. Стотици свидетели заявяват, че са чули експлозия, а нито един не съобщава, че е видял огнена топка. А това е повече от странно. — Чеплак поклати глава и се усмихна. — А когато всички разумни обяснения отпаднат, ни остава единствено Тесла! На тридесети юни 1908, девет и половина вечерта източно време Тесла пуска своя лъч и в същия момент — защото лъчът се движи със скоростта на светлината, да? Та, в същия момент на другия край на света е унищожена Тунгуска.
— Като совата.
— Да. Аз съм сигурен, баща ми беше сигурен, Тесла е бил сигурен! Разрушителната сила на резонанса! Маестрото е бил вманиачен на тази тема до края на живота си.
— Удивително.
— Удивителното е, че не се е опитал да се възползва от това откритие. Помисли си само за военното му приложение.
Бърк кимна, но Чеплак явно разбра, че не е схванал докрай, защото се наведе и произнесе с глас, потрепващ от напрежение:
— Не става въпрос само за разрушителната му сила. Помисли, господин Математика за поети! Лъчът пътува със скоростта на светлината, да?
Бърк кимна.
— Мощен лъч стига до целта в мига, в който е изпратен! — каза Чеплак. — Как можеш да го спреш? Как можеш да го прехванеш? Нали разбираш, че срещу такова оръжие не съществува защита. — Старецът скръсти ръце.
— Щели са да го позлатят — каза Бърк.
Чеплак вдигна пръст.
— Да, но Тесла е бил пацифист.
Междувременно старецът беше стигнал до крема брюле и го унищожаваше с настървение. Бърк гледаше разсеяно към езерото. Вятърът разнасяше пелени от пресен сняг. Колкото и интересно да беше това само по себе си, мислеше си Бърк, една експлозия в далечния Сибир преди стотина години и няколко бележки в прашните тетрадки, държани в плен от един самотен старец… Как можеше да помогне всичко това на Томи Ахерн — неговия самотен старец?
Камбаната на желанията се обади отново.
— Въпреки всичко — продължи Чеплак — Тесла се е връщал периодично към проблема, опитвал се е да разбере къде е сбъркал. Смятал, че е направил грешка в изчисленията на електрогравитационното поле. В тетрадките на баща ми има много бележки.
— Направил ли е втори опит?
Чеплак вдигна рамене.
— Мисля, че не е имал такава възможност. След Тунгуска разглобил предавателя. Работил върху уравненията, работил върху насочващите механизми в лабораторията си, но нямал пари да го сглоби отново. Нямал пари за нищо. През 1917 година кулата в Уордънклиф била съборена.
Бърк кимна разсеяно. „Нямал пари за нищо.“ Самият той мислеше за сметката, която му предстоеше да плати.
— Но твоят приятел — каза Чеплак с остър и силен глас. — Мисля, че Джак Уилсън е намерил отговора.
— Какъв отговор?
Чеплак замълча, после рече:
— Беше при мен дванайсет дни. Проучи тетрадките в хронологичен ред, започвайки от 1902-ра. Проследяваше мисленето на маестрото. Но основният му интерес беше към записките от 1907, 1908, 1909, 1910 година. Изчете и другите тетрадки, но тези четирите бяха непрекъснато пред него на масата. Тези четири съдържат записките на маестрото за предавателя и корекциите в насочването на лъча.
— Разбирам.
Чеплак остави лъжицата си.
— Мисля, че Джак Уилсън иска да конструира предавател. Но не за да даде безплатна енергия на хората, не. А за да създаде оръжие. Търсеше в тетрадките някаква дребна информация, която му е убягвала преди.
— Дали е намерил каквото е търсел, как мислиш?
— Мисля, че да. Последния ден беше много щастлив. Даже ме прегърна, а това май не му е в стила. И каза нещо като… „време е да потанцуваме“. — Чеплак вдигна вежди. — Попитах го какво има предвид, но той не обясни.
Помълчаха за миг.
— Дали е в състояние да конструира това нещо?
Чеплак изсумтя шумно, после погледна Бърк в очите.
— Аз съм учител, да? Способностите ми са… ограничени. Трудно ми е да преценя кой на какво е способен във физиката. Дали Уилсън е умен? Да, умен е. Дали е работяга? Да, работяга е. Дали е посветил много време на лъчевите уравнения? Да, посветил е. Може ли Джак Уилсън да конструира предавател? — Пауза. — Може би. Но лично аз не бих се притеснявал.
— Защо?
— Защото не мисля, че има необходимите ресурси. Той… — Чеплак се намръщи, после вдигна рамене. — Донесе ми бутилка обикновено вино! Не отседна в грандхотела, а в някакво евтино хотелче. И ядеше само пица. Пица, пица, пица, всеки ден. Веднага ми стана ясно, че не разполага с пари. Затова реших, че е поредният фен на Тесла с големи идеи. Ще пусне статия по интернет за лъчевото оръжие на Тесла и толкоз. Но после идвате вие и ми казвате, че Уилсън е богат и че е терорист!