Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Свободно ли е?
Коваленко махна щедро с ръка — заповядайте.
Бърк се подразни, че не го позна. Изобщо не реагира на присъствието му, седеше си на стола и си зяпаше ноктите. Които, както забеляза Бърк, очевидно се радваха на добри грижи. В кръчмата беше шумно, звуковият фон се усилваше и утихваше като хор на насекоми през лятото, с неочаквани върхове и спадове. Бърк се наведе напред.
— Проследих ви дотук — каза той.
Коваленко сви вежди. Явно не го беше разбрал. Наведе се на свой ред и килна глава на една страна, за да го чува по-добре.
— Моля?
Бърк стана от стола си и се премести на пейката до Коваленко, притискайки го в ъгъла.
— Проследих ви дотук — повтори Бърк.
Коваленко примигна. Намръщи се. Стрелна поглед наляво и надясно, после го спря върху ръцете на Бърк. Понеже бяха празни и на масата, легатът се поотпусна.
— И защо?
Бърк поклати глава и се изсмя горчиво.
— Дори не се сещате кой съм, нали?
Коваленко вдигна чашата си. Отпи. Оставя я на плота. Изгледа Бърк от горе надолу. После се изкиска и каза:
— Дъблин.
— Да.
— Вие сте онзи, които не беше чувал за Айн Ранд. Бърк, ако не се лъжа?
— Да.
Коваленко го изгледа преценяващо.
— Добре… и какво мога да направя за вас, господин Бърк?
— Ами, надявах се… сигурно си спомняте. Наложихте възбрана върху кантората ни. Фирмата на моя тъст. Надявах се да оправим това.
Коваленко се отпусна. Облегна се на стената и цялото напрежение се отцеди от тялото му. Погледна към Бърк все едно беше прозрачно стъкло и въздъхна. Което още повече вбеси Бърк. Но той потисна яда, бръкна в джоба си и извади картонче, на което беше принтирал следната информация:
Джак Уилсън
пощенска кутия 2000
Уайт Диър, Пенсилвания 17887
(затвор „Алънуд“)
университет „Станфорд“
„Векторни изчисления при скаларните двойки“
— Прав бяхте за онзи тип — каза Бърк и даде картончето на Коваленко. — Той е опасен.
Коваленко погледна картончето.
— Това за господин Д’Анкония ли е?
Бърк кимна.
— Това, предполагам, не е настоящият му адрес — каза агентът. — Иначе не бихме имали никакъв проблем с него.
— Да, излязъл е…
— А това какво е? — попита легатът и вдигна картончето, така че Бърк да види къде сочи. — Векторни изчисления… нещо си.
— Заради това Уилсън е отишъл в Белград — обясни Бърк. — Заради човек на име Тесла.
— Изобретателят?
— Да. — Бърк остана изненадан, че агентът от ФБР е чувал за Тесла.
— И каква работа има господин Уилсън с един мъртъв изобретател? — попита легатът. — Нещо като научен проект ли?
Бърк не обърна внимание на сарказма му.
— Мисля, че се опитва да конструира оръжие.
Коваленко се изкиска.
— Оръжие! Е, направо нямам думи. Току-виж изобретил катапулта.
Бърк възнагради с усмивка шегата му, после кимна. Дошъл беше да обясни на този човек защо Уилсън трябва да бъде взет на сериозно, но когато започна да говори, легатът вдигна ръка като пътно ченге.
— И ако исках да говоря с този господин Уилсън, къде бих могъл да го намеря?
Бърк поклати глава.
— Не знам.
— Не знаете.
— Не точно поне.
— А колко точно? — попита Коваленко. — В Китай ли е? В Бразилия?
— Не знам къде е. Знам само нещата, които са на картичката — името му, за „Алънуд“, че е учил в „Станфорд“. И никак не ми беше лесно да ги науча. — Направи пауза. — Вижте, мисля, че трябва да вземете на сериозно този човек. Той е…
— Нека ви кажа нещо — прекъсна го с отегчен глас Коваленко. — Имам триста неща на главата си. Имам терористични клетки — истински терористи с истински бомби — на север. Имам проблеми с товарни кораби и мръсни бомби, с китайци и с чеченци. Да не споменавам нигерийците, които са забъркани във всичко. И какво още? Предстои ми операция. На жлъчката! Осъзнавате ли колко сериозно е това?
На Бърк му идеше да го убие.
— Кое колко е сериозно? — попита той. — Бомбите или вашата жлъчка?
Коваленко се усмихна сякаш Бърк току-що му беше дал зелена светлина да направи нещо.
— Позволете да ви обясня — каза той. — Седим си двамата с вас тук, заедно, и си говорим. Какво е това? Това е сътрудничество. Искате да вдигна възбраната върху бизнеса ви? Искате да оттегля обвинението? Помогнете ми да намеря този тип.
— Нали това правих досега — каза Бърк.
Коваленко поклати глава и въздъхна в израз на безгранично търпение.