Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
Тя произнасяше думите с безпристрастна точност. Спря, очаквайки отговора му. Той остана безмълвен.
— Знам, че нямам какво да ти предложа — каза тя. — Не мога да ти говоря за инвестиции. Правенето на пари не те интересува. Промишлените проекти отдавна не те засягат. Така че не мога да претендирам, че това е справедлива размяна. Това е просто просия.
Тя си пое дъх и каза:
— Дай ми тези пари като милостиня, за теб те не значат нищо.
— Не го прави — каза той тихо. Тя не можеше да определи дали странният звук на гласа му беше от болка или гняв — очите му бяха сведени.
— Ще го направиш ли, Франсиско?
— Не.
След миг тя каза:
— Извиках те не защото мислех, че ще се съгласиш, а защото си единственият, който може да разбере какво казвам. Така че трябваше да опитам.
Гласът й се понижаваше все повече, сякаш тя се надяваше, че ще скрие емоцията по-добре.
— Виж, аз не мога да повярвам, че наистина те няма… защото знам, че все още можеш да ме чуеш. Начинът, по който живееш, е порочен. Но начинът, по който действаш, не е. Дори и начинът, по който говориш, не е… Трябваше да опитам… Но не мога повече да се мъча да те разбера.
— Ще ти подскажа. Противоречията не съществуват. Всеки път, когато си мислиш, че пред теб стои противоречие, провери предварителните условия. Ще откриеш, че едното от тях е грешно.
— Франсиско — прошепна тя, — защо не ми кажеш какво е станало с теб?
— Защото в този момент отговорът ще те нарани повече от съмнението.
— Толкова ли е ужасно?
— Това е отговор, до който трябва да стигнеш сама.
Тя поклати глава.
— Не знам какво да ти предложа. Не знам вече какво е ценно за теб. Не виждаш ли, че дори и просякът трябва да даде стойност в отплата, трябва да ти предложи причина, поради която да му помогнеш… Мислех си… едно време успехът значеше много за теб. Производственият успех. Помниш ли как си говорехме за това? Ти беше много строг. Очакваше много от мен. Казваше ми, че е по-добре да оправдая очакванията ти. И аз го направих. Чудеше се докъде ще се издигна в „Тагарт Трансконтинентал“.
Тя посочи с ръка кабинета.
— Дотук се издигнах… Така че си мислех… ако споменът за онова, което бяха твоите ценности все още има някакво значение за теб, дори и само като развлечение, или от тъга, или просто все едно… да сложиш цветя на гроб… можеш да решиш да ми дадеш парите… в името на това.
— Не.
Тя каза с усилие:
— Тези пари не значат нищо за теб — изгубил си толкова много за безсмислени начинания, изгубил си много повече с мините „Сан Себастиан“…
Той вдигна очи. Погледна право към нея и тя видя първата искра жив отклик в неговите очи — погледът му беше светъл, безмилостен и, невероятно, но горд: сякаш това обвинение му даде сила.
— О, да — бавно каза тя, сякаш в отговор на мисълта му, — разбирам това. Проклинах те за тези мини, осъждах те, отнесох се с презрение към теб, по всякакъв възможен начин, а сега се връщам при теб — за пари. Като Джим, като всеки лентяй, когото някога си срещал. Знам, че това е победа за теб, знам, че можеш да ми се надсмиваш и да ме презираш напълно справедливо. Е — може би мога да ти предложа това. Ако онова, което искаш, е развлечение, ако си се наслаждавал, гледайки Джим и мексиканските плановици да се влачат по корем — няма ли да ти е забавно да пречупиш и мен? Няма ли да ти достави удоволствие? Няма ли да искаш да ме чуеш да признавам, че съм победена от теб? Не искаш ли да ме видиш да пълзя пред теб? Кажи ми под каква форма го искаш и ще се подчиня.
Той тръгна толкова бързо, че тя дори не забеляза кога: стори й се само, че първото му движение беше като потръпване. Заобиколи бюрото, пое ръката й и я вдигна до устните си. В началото беше като жест на най-тържествено уважение, сякаш целта му беше да й даде сили, но докато притискаше устни, а после и лице към ръката й, тя разбра, че той самият има нужда от сила. Той пусна ръката й, погледна лицето й, неподвижността и страха в очите й, сетне се усмихна, без да се опитва да скрие, че усмивката му издава страдание, яд и нежност.