Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Момиче или момче?
— Ще можеш и сама да определиш това. — Усмихвам се. — Сега си имаш собствен венчален пръстен.
— И ще бъда лейди Грей от Гроуби — казва тя със сдържано задоволство.
Усещам тръпка, като студена длан на тила ми. Знам, че тя никога няма да встъпи във владение на този дом.
— Да — казвам, отхвърляйки горчивото познание. — Ще бъдеш лейди Грей, господарка на Гроуби, и майка на множество прекрасни деца. — Това трябва да чуе, когато отива в брачното си ложе през своята първа брачна нощ. — Бог да те благослови, скъпа моя, и да те дари с радост.
Момичетата потропват на вратата и нахлуват в стаята като вихрушка, с розови листенца за леглото, с каната сватбен ейл и купа с ароматизирана вода, с която тя да се измие, с ленената ѝ нощница, и аз и помагам да се приготви, а когато влизат мъжете, буйни, развеселени и пияни, тя лежи в леглото си като целомъдрен малък ангел. Съпругът ми и лорд Грей помагат на Джон да легне до нея, а той се изчервява силно, като момче, макар да е на двайсет и една; аз се усмихвам, сякаш съм напълно щастлива; и се питам какво кара сърцето ми да се свива от страх за тях.
След два дни се връщаме в собствения си дом в Графтън, а аз така и не казвам — нито на Елизабет, нито другиму, че наистина потърсих нейното бъдеще в картите, в същия ден, когато лейди Грей ми писа, за да попита каква зестра може да донесе Елизабет в този брак. Седнах на масата, загледана навън, към крайречната ливада и мандрата, уверена в щастието ѝ, и взех в ръце картите. Преобърнах три, избрани напосоки, и трите се оказаха празни.
Майсторът, изработил картите, бе сложил три резервни карти в тестето, когато най-напред е рисувал образите: три карти с ярко оцветени гърбове, точно като останалите, но без нищо отпред, резервни карти, които да се използват в друга игра. И точно тези три карти, които не казваха нищо, се озоваха в ръката ми, когато се заех да прозра бъдещето на Елизабет с Джон Грей. Надявах се да видя благоденствие и деца, внуци и издигане в света, но на картите нямаше нищо. Нямаше бъдеще, което можех да видя, за Елизабет и Джон Грей; за тях нямаше абсолютно никакво бъдеще.
Дворецът в Гринич, Лондон
Коледа 1452 г.
С Ричард посещаваме двора в Гринич за Коледа и установяваме, че всичко — празненствата и ловните излети, музиката и танците — се ръководи от Едмънд Боуфорт, който до такава степен е център на празненствата в двора, че почти е заел мястото на краля. Приема радушно Ричард, препоръчвайки го на краля като човека, който със сигурност ще задържи Кале в наше владение, и често го отвежда настрани да обсъждат как една английска експедиция може да си проправи със сила път, да излезе от земите около Кале и да навлезе отново в Нормандия. Ричард следва обичайното си правило за вярност и лоялност към своя командир, а аз не казвам нищо за начина, по който ги следи с очи кралицата, когато разговарят. Но знам, че трябва да говоря отново с нея.
Принудена съм да говоря с нея, тласкана съм от чувство за дълг. Почти се усмихвам при мисълта, че се чувствам така обвързана; защото съзнавам, че това е влиянието на първия ми съпруг, Джон, херцог Бедфорд. Той никога не бягаше от някое трудно задължение в живота си, и аз имам чувството, че той ме е натоварил със задължението да служа на кралицата на Англия, дори ако това означава да оспорвам поведението ѝ и да ѝ искам сметка.
Избирам момент, когато се готвим за представянето на поетична драма, планирана от Едмънд Боуфорт. Той е наредил кралицата да носи бяла рокля, пристегната високо на талията със златен шнур, а косата ѝ да бъде разпусната. Идеята е тя да представлява богиня; но изглежда като невеста. Той е измислил нови ръкави за бялата рокля, толкова къси и широки, че ръцете ѝ са голи почти до лактите.
— Ще трябва да носите други ръкави — казвам откровено. — Тези са доста неприлични.
Тя гали вътрешната страна на ръката си.
— Чувството е толкова прекрасно — казва. — Усещам кожата си като коприна. Прекрасно е да бъда толкова…
— Гола — довършвам вместо нея; и без дума повече намирам друг чифт ръкави в раклата ѝ с дрехи, и започвам да ги завързвам. Тя ме оставя да сменя ръкавите, без нито дума на възражение, а после сяда пред огледалото си. Отпращам прислужницата ѝ с махване на ръка и вземам четката за коса, за да пригладя сплетените, дълги златисточервеникави букли, които се спускат почти до кръста ѝ.