Повелителят на сребърния лък

Аргуриос се отдалечи. Ксандер го последва. Скалната пътека бе стръмна, но доста широка. Въпреки това, ако се спънеше, микенецът щеше да падне от ръба към скалите долу. Младият войник застана до него.

- За мен ще е чест, ако ми позволиш да сляза с теб до плажа, Аргуриос.

Микенецът се изпъна, когато чу името си.

- Ти… ме познаваш?

- Всички войници те познават, човече. Още като момче ми разказваха историята за Моста на Парта. Казват, че си го удържал цяла сутрин.

- Не беше… толкова дълго - отвърна Аргуриос. - Но… в името на боговете… изглеждаше точно толкова. - Той се опомни и погледна към войника. - Нека да… вървим тогава.

Ксандер последва двамата мъже по бавния път надолу. Виждаше, че на пясъка вече има хора и неколцина дори плуват. Зачуди се какво ли търсеха. Може би ловяха раци, помисли си. Но пък оттук му се струваше, че плуват за удоволствие. Нито се гмуркаха надълбоко, нито се връщаха към брега. Още неколцина нагазиха в морето и прозвуча смях.

Под скалите имаше опънати пет жълти навеса, а наблизо бяха разположени маси, покрити с храна и напитки. Платът на навесите бе много ярък, почти толкова златен, колкото и слънцето. Ксандер си спомни как майка му боядисваше тъкани в жълто, използвайки лукови обелки и цветен прашец от минзухар. Но платът никога не постигаше цвета на тези навеси. А и бързо избледняваше.

Малко по-напред Аргуриос се спъна. Троянският войник го хвана за ръката и му помогна да не падне. Ксандер очакваше микенецът да се отдръпне, но той не го стори. Когато достигнаха плажа, троянецът му благодари за честта на компанията му. Аргуриос остана мрачно сериозен.

- Как ти е… името… войнико?

- Полидорус.

- Ще го… запомня.

Ксандер се огледа. Видя Андромаха, която тъкмо се отдръпваше от група жени, за да дойде при тях. Носеше дълга до бедрата бледозелена туника, а червената и коса се спускаше свободно по раменете. На него му се струваше много красива. Тя му се усмихна и той се изчерви.

- Добре дошъл на царския плаж, Ксандер.

- Какво търсят всички тези хора? - попита момчето, сочейки плувците.

- Нищо. Плуват за удоволствие. Ти можеш ли?

- Дядо ми ме научи. Каза, че един моряк трябва да може.

- Е, днес ще плуваш. - Тя се обърна към Аргуриос. - Както и ти, боецо.

- И защо ми е… да плувам? - попита той. - Няма смисъл.

- Което е по-добре, мисля, отколкото да поправят ограда там, където няма двор - отбеляза Андромаха - Ела и поседни за малко, а аз ще ти разкажа за асирийския лечител.

Тя ги отведе под един от навесите. Дишането на Аргуриос бе накъсано и той изглеждаше благодарен за възможността да седне.

- Баща ми не можеше да си поема дълбоко въздух - каза Андромаха. - Лечителят му каза да плува всеки ден. Също така го научи да диша различно.

- По колко… начина може… да се… диша?

- Ще ти обясня. Но първо ще поплуваш малко с Ксандер. Внимателно и спокойно. Не се претоварвай.

- Това е… глупаво. Не биваше… да идвам.