Повелителят на сребърния лък

Андромаха слушаше безмълвно, докато Лаодика описваше мечтите на Приам. Очевидно тя боготвореше баща си, въпреки че също толкова очевидно той нямаше много време за нея.

Гласът на принцесата заглъхна.

- Мисля, че те отегчавам. Извинявай.

- Нищо подобно. Много е интересно.

- Наистина ли? Или го казваш просто така?

- И защо ми е да го правя? - Андромаха преметна ръка през рамото на Лаодика и я целуна по бузата.

Жрецът лечител Макаон дойде в градината. На Андромаха й се стори ужасно изморен. Лицето му бе пребледняло и по челото му проблясваха капки пот. Въпреки че беше млад, вече губеше косата си, а раменете му бяха изгърбени.

- Добре дошла, принцесо! - каза той. - Винаги е удоволствие да те видя. Както и теб, Андромаха от Тива.

- Как е Ксандер? - попита тя. Младият лечител се усмихна.

- Той е чудесен младеж и е много чувствителен. Дадох му да работи с умиращите. Много е талантлив в това да ги успокоява. Радвам се, че остана с нас. - Макаон се обърна към Лаодика и й подаде малък пакет, увит в плат. - Трябва да й стигнат за около седмица. Имай предвид обаче, че скоро дори тези силни опиати няма да удържат болката.

- Мама казва, че се чувства малко по-добре - отвърна принцесата. - Може би тялото й се лекува.

Той поклати глава.

- Вече е късно за това. Само силата на ума й и смелостта на духа й я задържа в земите на живите. В пакета има малка стъкленица. Затворена е със зелен восък. Когато болката стане нетърпима - а това ще се случи, - счупете печата и смесете съдържанието с вино. После накарай майка си да го изпие.

- И това ще спре болката?

Той се намръщи.

- Да, Лаодика. Ще спре болката. Завинаги.

- Защо тогава не й го дам сега? Нея наистина много я боли.

- Съжалявам, не се изразявам ясно. Стъкленицата трябва да помогне на майка ти накрая. Отпие ли веднъж от нея, ще заспи дълбок сън и ще премине в света отвъд без болка.

- Нима казваш, че това е отрова?

- Точно това казвам. През последните си дни майка ти ще живее в ужасна агония. Болката ще е унищожителна и дори тя няма да може да я преодолее. Разбираш ли ме? Тогава ще й остават само часове живот. Мисля, че е по-добре да й се спести такова страдание. Изборът обаче е твой.

- Не мога да отровя мама! - каза Лаодика ужасена.

- Разбира се, че не можеш - намеси се Андромаха. - Можеш обаче да й кажеш същото, което ни каза скъпият Макаон. И да й дадеш стъкленицата, за да направи избора сама.

- Благодаря ти, господарке! - каза лечителят. - Да, това разбира се е правилното решение.

Той я погледна и сякаш искаше да заговори, но се поколеба.

- Има ли още нещо? - попита го тя.

- Разбирам, че си пътувала с микенския войн Аргуриос.

- Да. Суров мъж и не особено приятен.

- Ах! Тогава няма да те безпокоя с проблема си. Мислех си, че може би сте… приятели.