Повелителят на сребърния лък

- Тази отрепка ме обиди! - извика Диос.

- Да, така е - съгласи се златокосият помирително. - Както обаче виждаш, той се възстановява от жестоки рани и не е в състояние да се бие. Затова задръж за известно време обидата си. Ако все така искаш да отмъстиш за нея, когато Аргуриос оздравее, сигурен съм, че ще бъдеш добре дошъл.

- Така и ще стане! - натърти Диос. После изгледа микенеца с омраза. - Ще се срещнем отново.

Аргуриос само кимна. Принцът си тръгна, следван от група млади мъже. Тълпата се разпръсна.

- Как е… името ти? - обърна се войнът към златокосия новодошъл.

- Агатон. А сега нека отидем на сянка и да поговорим за нещо по-малко агресивно. Диос лесно се пали, но не е лош по природа. Не бих искал да го видя убит… дори и от велик герой.

На Ксандер му се струваше, че Агатон е най-благородният човек, когото някога е виждал. Приличаше на бог. Очите му бяха дълбоки и сини и той се извисяваше над Аргуриос като планина.

Андромаха положи длан върху рамото на принца.

- Добре изиграно, Агатон!

Те отидоха обратно под навеса и Ксандер ги последва незабелязан. Лаодика целуна Агатон по двете бузи.

- Толкова приличаш на Хектор - каза тя.

- Не си права, сестро, повярвай ми.

Аргуриос се излегна на една черга, опъната на пясъка, и поне привидно се унесе в дрямка. Лаодика седна до Агатон, а Ксандер - до Андромаха. Все още никой не говореше с него.

- Днес пристигнаха новини от Хектор - каза принцът. - Имало е голяма битка на място, наречено Кадеш. Докладите са мъгляви, но изглежда египтяните почти са спечелили. Само атаката на Троянския кон ги е удържала.

- Виждаш ли! Казах ти - възкликна Лаодика и погледна към Андромаха. - Хектор винаги побеждава.

- Приключила ли е битката? - попита Андромаха.

- Не. Не е имало ясен победител. Знаем, че и двете страни са изгубили много хора, но още нямаме подробности.

- Чумата да ги тръшне подробностите - измърмори Лаодика. - Хектор ще победи и ще се върне у дома, за да го посрещнем с шествие.

- Дано си права, сестро. Според един доклад обаче Троянският кон е бил отрязан и преди падането на мрака не е успял да се върне при хетската армия. Трябва да се молим на боговете на войната Хектор да не е сред загиналите.

- Не говори така! - укори го Лаодика. - Не искам да чувам подобни приказки.

Ксандер видя как принцът погледна към Андромаха за момент.

- Ще повървиш ли с мен по брега? Много искам да обсъдя някой неща с теб.

- Стига да не се смята за неморално - отвърна тя и се изправи грациозно на крака.

Ксандер ги гледаше, докато се отдалечаваха. Лаодика изглеждаше натъжена.

- Да ти донеса ли нещо за пиене? - попита я той.

- Не. Не съм жадна. - Тя погледна към Аргуриос. - Много е слаб и цветът на кожата му не е добър. Може би трябва да му вземеш някакъв плодов нектар. Мама казва, че е полезно за кръвта. Той е много безразсъден, нали? - добави Лаодика. - Пое ужасен риск, като ядоса Диос. Брат ми е добър с меча и е много бърз.