Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- Сега втория! - изрева Приам.
Този затворник беше много едър човек с дълга брада. Той също изгледа царя с омраза. Когато го пуснаха, не се затича, тръгна спокойно през градината. Принц Агатон се прицели. Внезапно мъжът се стрелна вдясно, а после скочи към копието. Агатон пусна стрелата. Тя уцели мъжа в гърдите, но не проби нагръдника. Затворникът не спря да тича. Диос също стреля.
Неговата стрела също намери целта, но мъжът достигна и го вдигна. После се завъртя към Приам и го нападна. Това изненада всички. Един царски орел скочи да препречи пътя му, но затворникът го изблъска с рамо и го събори на земята.
Точно когато достигна царя, една стрела с черни пера се заби в гърба му и прониза сърцето му. Мъжът остана прав за, а после падна настрани. Копието издрънча на каменната настилка.
Андромаха снижи фригийския лък и погледна мъжа, когото бе убила. Агатон се приближи до нея.
- Прекрасен изстрел! Ти спаси царя.
Приам прескочи тялото.
- И сега всички можете да видите защо тази жена бе избрана за съпруга на моя Хектор! - изрева той. - Искам да чуя възгласите ви за Андромаха!
Тълпата послушно започна да вика. Царят направи знак на войниците в далечния край на градините и последният затворник бе отведен.
На следващия месец Андромаха научи, че Приам е поръчал хиляда фригийски лъка за стрелците си.
Следобедът почти бе превалил, когато успя да се измъкне от градината. Авторитетът й, който внезапно се бе повишил след случилото се току-що, я принуди да търпи всички благопожелателни и подмазвачи. Когато накрая й се наложи да се преструва на изморена, откри Лаодика, която я чакаше в покоите й. Приятелката й изтича да я посрещне и я прегърна силно.
- Беше невероятна, Андромаха! Гордея се с теб. Името ти е в устите на всички.
Андромаха я целуна по бузата и се измъкна от прегръдката.
- Кой беше онзи, когото убих?
- Капитан от орлите. Всички го мислеха за герой. Какво ли кара хората да стават предатели, как мислиш?
- Не зная. Но беше смел. Можеше просто да вземе копието и да бъде прогонен. Вместо това избра сигурната смърт щото дори да бе убил Приам, стражите щяха да го надвият и повалят. Нека не говорим повече за това. Имам нужда точно от разходка до храма.
Слънцето все още светеше, макар и в далечината да се виждаха облаци. Двете жени тръгнаха хванати за ръка.
- Мисля, че Агатон бе много впечатлен - каза Лаодика. Не можеше да свали очи от теб.
Андромаха се засмя.
- И той е впечатляващ мъж. Защо не съм го виждала преди?
- Прекарва много от времето си на изток от града. Води тракийските наемници и е почти толкова добър военачалник колкото и Хектор. Двамата са много близки.
- Приличат ли си?
Лаодика се засмя.
- Питаш ме дали Хектор е красив?
- Да.
- Като млад бог е. Косата му е златна, очите - сини, а усмивката му може да спечели всяко сърце.
- И той е най-големият от синовете на Приам?
Принцесата отново се засмя.
- И да, и не. Най-голям е от децата на мама, така че е законен наследник. Но татко е имал двадесет и четири деца, преди да се ожени за нея. А и любовниците му са му родили още. Най-големият беше Троил. Сега щеше да е почти на четиридесет.
- Умрял е?
- Татко го прогони миналата година. Умря в Милет. Някои мислят, че е бил отровен. Подозирам, че са прави.
- Не виждам смисъл в това - каза Андромаха. - Ако Приам го е искал мъртъв, защо не го е убил в Троя?
Лаодика се спря и се обърна към нея.
- Трябва да разбереш, че преди мама да се разболее, градът имаше двама владетели. Тя мразеше Троил. Мисля, че мрази всички синове на царя, които не са от нея. Когато той направи заговор да отхвърли баща ни, царицата смяташе, че трябва да бъде убит на мига. Баща ми отказа. - Тя сви рамене. - И той все пак си умря.
- Хекуба е наредила да го отровят?
- Не зная, Андромаха. Може би е умрял от нещо съвсем друго. Но ще се изненадаш колко много хора са измрели млади скоро след спор с майка ми.
- Значи се радвам, че ме хареса. И колко е голям Хектор?
- Почти на тридесет.
- Никога ли не се е женил?
Лаодика извърна лице.
- О, може би войните и битките са виновни. Питай го, когато си дойде. Ще има много празненства и веселие за победите му.