Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- Да, ти влез вътре - каза й другата жена. - Аз ще остана за малко с този войн.
Лаодика кимна.
- Ще те чакам под онази беседка.
После, без да каже нищо на Аргуриос, тя се отдалечи.
- По-добре… иди с нея - каза той. - Нямаме… за какво… да говорим.
- Седни, преди да си паднал! - нареди му Андромаха и се разположи на каменната стена. Той докуцука до нея, изненадан от това, че и се подчинява. Засрами се. Дори и в това дребно отношение вече не беше мъж. - Зная какво ти трябва - каза тя.
- Какво ми трябва?
- За да станеш отново силен. Когато бях по-млада, баща ми участваше в битка. Един кон падна и го затисна. След това и той, като теб, едва дишаше. Държеше се като старец. Това продължи месеци. После един ден чухме за пътуващ лечител. Той изцеряваше хората в околните селца по пътя си към Египет. Беше асириец. Доведохме го при баща ми.
- И той… го излекува?
- Не. Показа му как да се излекува сам.
Аргуриос избърса потта от очите си и погледна към младата жена. Погледът му бе замъглен, а дишането - накъсано. Но в сърцето му се пробуди надежда.
- Кажи ми.
- Ще ти покажа, Аргуриос. Утре сутрин, каквото и да е времето, ще пратя никой да те вземе. Ще те отведат до скалите над плажа. Вземи и Ксандер, защото искам отново да го видя. А сега те оставям да си свършиш работата.
Тя стана.
- Чакай! - извика той и с усилие се изправи на крака. - Отведи ме… при… царската дъщеря.
Тя вървеше бавно до него. Аргуриос се препъна на два пъти и усети ръката и, преплетена с неговата. Искаше да я отблъсне, но силата и го държеше изправен. Пътят не бе, но когато стигнаха до беседката, той беше капнал. Лаодика седеше на една пейка и микенецът с мъка си пое дъх, за да каже:
- Не всички… от моя народ… са невъзпитани. Изв… извинявам се за… за грубостта си… Винаги… съм се чувствал не… неудобно… в компанията на жени. Особено… красиви жени.
Очакваше груб отговор, но вместо това изражението й смекчи. Тя стана от пейката и отиде при него.
- Приемам извинението ти - каза принцесата. - И аз също се извинявам за поведението си преди малко. Ти си лошо ранен и трябваше да си дам сметка, че страдаш.
Аргуриос не можа да измисли какво да каже и моментът стана неудобен и за двамата, докато тишината се проточваше. Накрая Андромаха заговори:
- Поканих го да дойде с нас утре. Това ще му помогне да оздравее.
Лаодика се засмя.
- Да не би да будуваш нощем, мислейки какво да направиш, за да подразниш баща ми?
На Ксандер му харесваше да работи в Дома на змиите. Чувстваше се полезен и нужен. Хората винаги изглеждаха доволни да го видят и в течение на седмиците научи много за билките и лекарствата, леченията и познаването на болестите. Използването на топли влажни кърпи успокояваше треска, настърганата и стрита на прах кора на някой дървета можеше да премахне болка. Възпалени рани се лекуваха с вино и мед. Нетърпелив да научи още, той следваше Макаон навсякъде и го гледаше как намества счупени кости или лекува кисти и циреи.
Но Въпреки ентусиазма си да се занимава с всякакви медицински неща, беше доволен, че днес е на открито, в широката колесница с Аргуриос. Небето бе схлупено и обещаваше дъжд, но слънцето проблясваше през пролуки в облаците, а въздухът бе свеж и миришеше на море.
Погледна, към Аргуриос. Микенецът изглеждаше зле. Лицето му бе напрегнато и толкова отслабнало, че го караше да изглежда като немощен старец. Тази сутрин Ксандер му бе помогнал да се избръсне, минавайки по бузите му с бръснача, а после подряза брадичката му. Среса дългата му коса и забеляза умножилите се сиви косми по слепоочията. Младежът обаче се стараеше да си спомни коравия като желязо войн, който го бе спасил на „Ксантос”.
Въпреки че от атаката бяха изминали седмици, възстановяването на Аргуриос беше болезнено бавно. Макаон каза на Ксандер, че една от раните е пронизала белия му дроб и е минала опасно близо до сърцето. Имало много вътрешно кървене.
- Но накрая ще се оправи, нали? - попита момчето.
- Може и никога да не си възвърне предишната сила. Дълбоките рани често се влошават и може да се образува тумор.
Ксандер се огледа. Колесницата прекосяваше широкия дървен мост на Скамандър. Зачуди се дали са се насочили към белия дворец, който виждаше на върха на скалите на югозапад. Казваха, че царицата живее в Царска радост, заедно с някои от дъщерите си.
Колесницата мина върху камък и подскочи. Аргуриос изстена.
- Добре ли си? - попита го момчето.