Повелителят на сребърния лък

АНДРОМАХА СЕ НАСЛАЖДАВАШЕ НА РАЗХОДКАТА си с Агатон. По някакъв начин той й напомняше за Одисей. Усмихна се при тази мисъл. Царят на Итака беше грозен стар чаровник и щеше да бъде поласкан от сравнението с троянския принц. Но не красотата на Агатон, а свободното му държание предизвикваха желание за сближаване. Тя слушаше, докато той й разказваше колко обича града, и почувства истинска топлина у него. Спряха се до една скала. Облаците над тях се сгъстяваха и небето се смрачаваше. Накрая Агатон замлъкна и се вгледа в морето.

- Сега ще заговорим ли за онова, което ти е на сърцето? - попита го тя.

Той се усмихна криво.

- Да. Ти си остра като меч.

- Просто съм интелигентна. Защо толкова много хора намират това за заплашително?

- Не мога да ти отговоря… макар да признавам, че е така - Той замълча, а после я погледна в очите. - Исках да поговорим за Хектор. Новините са по-лоши, отколкото признах пред Лаодика. Тя е мило момиче, но се възхищава на брат ни и не исках да я плаша. Според докладите Хектор е повел необмислено нападение, за да обърне египтяните. Успял е, но последно са го видели да си пробива път в центъра на вражеските редици. Хетите са били принудени да се отдръпнат. Самият Хектор не се е върнал в лагера им, макар и някой ездачи да са успели. Казали, че той и още петдесетина мъже са отрязан една долина и са обкръжени от хиляди войници.

- Мислиш, че е мъртъв?

- Надявам се да не е. Моля се да не е! Хектор е най-големият ми приятел, а ми е и полубрат. Но има и нещо повече. Той сърцето на Троя. Ако той падне, ще настане хаос. Можеш ли да си го представиш? Всички принцове ще се борят за надмощие. Гражданската война ще ни разкъса.

- Не виждам защо - каза Андромаха. - Приам е силен цар

- О да, той е силен - съгласи се Агатон. - Но го мразят. Малцина са синовете, който не е обидил или унизил публично. Осен това и сред тях има несъгласие. Дълбоки разделения и дори омраза. Единствено Хектор ни пази от разпад. Първо, защото всички го обичаме. - Агатон се усмихна широко. - И второ, защото би убил всеки, който се изправи срещу баща ни.

- Всичко това е много интересно за един чужденец, но по какъв начин засяга годеницата на Хектор? - попита Андромаха. - Ако той е мъртъв, аз ще се върна в Тера при моите приятелки.

- Надявам се да обмислиш и друг път - каза той.

- И защо ми е?

- Аз също нямам жена, Андромаха. И във всичките си двадесет и осем лета не съм виждал жена, която стреля като теб. Така че, освен ако няма някой друг, който да държи сърцето ти, бих те помолил да обмислиш предложението ми да станеш моя съпруга.

Андромаха се усмихна.

- Колко странен град е това, Агатон. Не е морално една жена да плува с мъж, но е допустимо за един мъж да ухажва годеницата на брат си. Наистина ще ми отнеме време да усвоя всички тукашни порядки.

Той въздъхна.

- Това беше добро париране. Но помисли над думите ми. Ако получим вест, че Хектор е умрял, ще помоля баща си за ръката ти.