Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Хубави дребосъци — подхвърли Тес. — Моряците ги носят от север. Само че тъгуват по своите гори, започват да си скубят козината и залиняват. Внимавай! — побърза тя да дръпне Каран. — С удоволствие ще се изака върху главата ти, защото не е свикнало с тебе.
Каран веднага загуби интерес към животинчето.
— Никога не съм хапвала бамунди. И в Готрайм не можем да си позволим този разкош.
— Още малко и ще се натъпчеш до насита с бамунди, трябва да поправим тази несправедливост на живота. Аха, и с костите усещам, че нощес уловът ще е добър. Остров Рог ще почака, ти — също.
Тес се развика на екипажа си. Навсякъде по палубата висяха запалени фенери. Напредваха бавно на юг, а на носа моряк, целия покрит с брезент, пускаше лота, изкрещяваше дълбочината, за да надвика вятъра, и пак потапяше въжето с тежестта. Часове наред плаваха ту над дълбоки, ту над по-плитки води, но Тес все не беше доволна.
— Търсим онези теснини по дъното — обясни тя на Каран, — където плуват най-едрите, най-вкусните бамунди. Не е лесно да ги откриеш, пък и старите хитри бамунди захапват примамките само при буря. Но дори да намерим теснина, няма да е проста работа да пуснем котва, нито да я изтеглим после. Май все пак няма да ни провърви тая вечер, колкото и да е подходяща за риболов. — Тя изрева на моряка с лота, че няма нужда да мери повече. — Ще обърнем на север. И дребните бамунди ги бива, по-добре с тях, отколкото да не хванем нищо. — Гласът й прогърмя мощно: — Пускайте въдиците!
Моряците се разшетаха по палубата. Само след минута корабът плаваше на север-североизток, а след него се точеха дългите здрави въдици, всяка с осем-десет кукички.
Каран остана да види как извадиха първия улов — три дебели месести риби, бледожълти отгоре, дълги колкото ръката й. После слезе под палубата и легна в хамака си. Дремеше и се будеше, от люшкането на кораба й се замайваше главата, започваше да й прилошава като след използване на нейната дарба.
Шанд остана на палубата да гледа. Екипажът непрекъснато вадеше малки бамунди и още един-два вида риби. Малко след зазоряване всички се сащисаха — измъкнаха от водата октопод с тяло колкото главата на Тес и пипала с дължината на краката й. Когато го издърпаха през борда, едно пипало се откопчи от въжето. Отгоре беше кремав, по-надолу — чисто бял, с множество дребни смукала по всяко пипало и едва различими бледосини кръгове по кремавото.
— Колкото по-едър е осморъкият, толкова е по-вкусен — зарадва се Тес. — Защо не събудиш твоята приятелка — едва ли ще види такова чудо втори път. Трийсет години ловя риба в Туркадско море, но не съм попадала на толкова голям екземпляр от този вид.
— Може да е пропълзял по дъното дотук от големия океан — предположи старецът.
— Не се знае.
Шанд слезе да събуди Каран, замислен за октопода.
— Пристигнахме ли? — попита тя сънено.
— Не. Горе-долу приключиха с улова, но току-що извадиха октопод, по-голям не съм виждал. Ела да го разгледаш!
Тя се смъкна от хамака, разтърка си очите и се качи боса след него на палубата. Всички моряци се бяха струпали около чудатото създание, а един го ръчкаше с кука за изтегляне на лодка и се опитваше да го отдели от въжето. Тялото провисна, но две от пипалата още стискаха. Други се вкопчиха в релинга. Шанд забеляза че сините кръгове по тялото изпъкват много по-ясно. Маймунката зяпаше, хванала се за края на въже, и врещеше. Каран също разглеждаше с интерес октопода.
— Не го доближавай — каза й на ухото Шанд. — Виждаш ли му човката? Хапе страховито. А и тези твари стават много силни, ако са се хванали за някаква опора. Май помня, че веднъж видях по-малък с такива сини кръгове… Беше на северния бряг на Фаранда, далеч оттук… и отделяше смъртоносна отрова при ухапване. Трябва да предупредя Тес.
Той се отдалечи, а Каран продължи да се пули на първия октопод в живота си.
Мъжът с куката успя да махне от въжето всички пипала освен последното, но него не можеше да откъсне. Ядоса се, пусна куката и опита с ръце. Незабавно още едно пипало се стрелна, уви се около китката му и го задърпа. Маймуната се люшна натам с яростно ломотене, замахна с ноктестата си лапичка към октопода и друго пипало я стисна изотзад. Морската твар, чиито кръгове се наляха с лилаво, доближи маймунката към човката си и я ухапа по врата. Тя изпищя страшно и се сгърчи с такава сила, че отхвърча на палубата. Морякът се плъзгаше полека по мокрите дъски към октопода.
Каран извади ножа си светкавично, но капитанката й кресна:
— Стой настрана!
Тя промуши октопода с дълга рибарска пика. Кръговете избледняха, тялото се разтресе, пипалата шляпнаха и скоро мъртвата твар увисна на релинга. Маймунката пищя около минута с кървав оток на шията и издъхна внезапно.