Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Не, не още.
Джордж се отпусна на стола и въздъхна.
— Това би било наистина добра новина — каза той.
— Е, и тази не е лоша. Излезе, че сержантът познавал Хокин. Първоначално не искаше да каже нищо, но като поговори с този-онзи, го убедиха, че няма нищо лошо да сподели с мен. — Клъф пресуши чашата си и попита. — Още веднъж от същото?
Джордж кимна, едновременно раздразнен и развеселен.
— Хайде, достави си удоволствието да ме разиграваш. Поне ще си платиш.
Докато Клъф се върне с бирите, Джордж бе успял да изпуши половин цигара. Пушеше нервно и съсредоточено като пушач, комуто предстои да тръгне на дълъг път в купе за непушачи.
— Давай — настоя той, наведе се напред и придърпа чашата си. — Да чуем най-сетне какво има.
— Съпругата на сержант Стилмън е ръководителка на местното скаутско дружество за момичета. Хокин им предложил услугите си като фотограф. Да прави снимки по време на паради и лагери, а после щял да ги продава на момичетата и семействата им на много ниски цени. В замяна помолил само за разрешение да прави портретни фотографии на момичетата за професионалния си албум. Всичко било в реда на нещата. Хокин не бил и непознат човек. Дори той и майка му посещавали църквата, към която била и скаутската организация. При това нямал нищо против майките на момичетата да ги придружават, когато ги снимал.
Клъф помълча с вдигнати вежди.
— И какво станало? — Джордж прецени, че е време да подаде реплика.
— Минало време. Хокин се сприятелил с някои от по-големите момичета и започнал да ги вика за снимки и без майките им. Имало няколко… неприятни инциденти. Първия път отрекъл всичко и заявил, че момичето лъже, за да стане център на внимание. Когато случаят се повторил, казал, че момичето си отмъщава, защото той вече не искал да я снима. Казал, че тъй като знаела за суматохата, която настанала след обвиненията на първото момиче, го заплашвала, че ще повтори същото обвинение, ако не й давал пари за сладкиши и не продължавал да я снима. Е, разбира се, никой не искал излишен шум, а нямало и действителни доказателства, затова сержант Стилмън си поговорил насаме с Хокин. Предложил му да не си намира работа около непълнолетни момичета, за да не се стига до недоразумения.
Джордж подсвирна тихичко.
— Виж ти, виж ти. Мислех си, че все нещо ще изскочи. Проявите на педофилия рядко започват за първи път на възрастта на Хокин. Браво, Томи. Поне вече знаем, че не сме допуснали да се подведем от някаква налудничава идея. Хокин е точно това, за което го смятаме.
Клъф кимна.
— Проблемът е само, че не можем да ползваме тези сведения в съда. Това, което казва Стилмън, са сведения от втора ръка, при това недоказани.
— Ами момичетата?
Клъф изпръхтя.
— Стилмън отказа дори да назове имената им. Основната причина, поради която Хокин не е бил преследван от закона, е категоричното настояване на майките горките им момиченца да не бъдат подлагани на такова изпитание. След като не са искали да се явят в съда по дело за неморално поведение, представяш ли си как ще ги убедим, когато става дума за обвинение в убийство, и то за дело, което присъства във всички вестници?
Джордж кимна в знак на съгласие. Не можеше да спори с хора, желаещи да защитят децата си, дори в такива случаи, когато те вече са станали жертва на насилие. Сега, когато сам щеше да става баща, за първи път в живота си изпита искрено желание да вземе закона в свои ръце. Не можеше да разбере защо човек като Хокин е още на свобода. Като полицай, Стилмън би трябвало да има достатъчно възможност да разобличи Хокин, за да получи той заслужено наказание и в личен, и в обществен мащаб. Но той не бе сторил нищо. Дори се бе поколебал да каже това, което знае, на Клъф.
— Тук очевидно играят по други правила — каза той умерено. — Ако аз, в качеството си на ченге, знам, че някой е подложил на сексуален тормоз дете на мой приятел, нямаше да го оставя току-така. Щях да намеря начин да го накарам да си плати. По законен начин или…
— Доколкото си спомням, ти не вярваше в кривите пътища на справедливостта? — попита иронично Клъф. — Когато става дума за деца, е друго, нали?
Големият въпрос, който все още нямаше отговор. Допиха в мълчание бирите си. Когато Джордж се върна с наново напълнените чаши, тонът му беше малко по-весел.
— Все още разполагаме с достатъчно доказателства, дори без показания от Сейнт Олбънс.
— Мисля, че Стилмън се чувства виновен, задето не е предприел нищо — каза Клъф.