От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Нашият шофьор Ури бе археолог, който говореше прекрасен английски, и ни разказа как често под руините на един град се разкриват различни исторически пластове с останки от още по-древни селища. Махтоб бе възхитена от разказа му и интересът й към археологията е още жив.

Ури ни разказа, че неотдавна, като развеждал туристи из тези места, започнали да замерят колата му с камъни и изпочупили всичките й прозорци. Тъй като се страхуваше от повторно нападение, той ни остави пред гроба на Исус и отиде да зареди на близката бензиностанция.

Двете с Махтоб се разходихме из местата, където Исус е проповядвал Божието слово. Видяхме градината и гроба, в който е било положено тялото Му. За жалост, на мястото, където е бил разпънат, сега е построена автобусна спирка. Така ни каза екскурзоводът.

Въпреки кървавите сблъсъци в района имаше стотици туристи. Един от кварталите на Стария град беше затворен заради сблъсквания и демонстрации на палестинците. По-късно прочетохме във вестниците, че на следващия ден на същото място са били убити трима души.

Продължихме към.Западния бряг, но от съображения за безопасност ни разрешиха да спрем само в покрайнините на Витлеем. Влязохме в голям магазин и аз казах на Махтоб, че ще й купя златна гривна, но вместо това тя си избра една прекрасна картина „Рождество Христово", а аз пък се спрях на „Тайната вечеря" фина резба от маслинено дърво. Така се сдобихме с два прекрасни спомена от Божи гроб.

243

Когато се върнахме в Яфа, нашата скриптерка, която беше еврейка, ни покани в дома си по случай Пасха. Няколко от членовете на семейството й говореха английски и ни намериха специални молитвеници за Пасха, за да можем да следим службата. Бяха изключително любезни с нас и ни обясняваха всичко. Останах много доволна, защото не само можахме да присъстваме на еврейската великденска служба, но и да надникнем в живота извън хотелската стая.

По средата на престоя ни в Израел майката на Шийла организира тържество по случай рождения ден на Никол тригодишната сестричка на малката актриса. Присъстваха Сали и съпругът й, двегодишният им син Сам и неговата бавачка. Бяхме и ние с Махтоб. Когато поднесоха тортата, всички бяхме приятно изненадани. Приличаше на истинска шоколадова торта, но се оказа, че е приготвена от черно брашно заради празника Пасха.

Особено приятно ми беше да се запозная с Алфред Мо-лина. Той ми задаваше безброй въпроси за Муди и ме молеше да му разказвам как съпругът ми се е отнасял с мен и Махтоб.

Как би постъпил Муди в тази ситуация? Как би се движил? Какво би казал? Как се е занимавал с Махтоб в Америка? Като на бебе ли й е говорил, или като на голяма?

Алфред по нищо не приличаше на бившия ми съпруг. Беше по-слаб и по-висок, носеше, брада и косата му бе много по-буйна. Той приемаше ролята си много сериозно. Променяше настроението си много убедително: беше хванал тона и поведението на Муди толкова успешно, че в началото играта му направо ме изнервяше, но после започнах да се шегувам, че-двамата с Муди сигурно се срещат тайно.