Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Димка веднага разбра, че това е само подготовка. Карантината нямаше да е от значение: повечето ракети вече бяха на място и бяха почти готови за изстрелване — и Кенеди със сигурност го знаеше, ако неговото разузнаване беше толкова добро, колкото изглеждаше. Блокадата беше символична.
Имаше и заплаха.
„Политиката на държавата ще е да смята всяка ядрена ракета, изстреляна от Куба срещу коя да е държава в Западното полукълбо, за нападение на Съветския съюз над Съединените щати, което изисква пълен ответен удар срещу Съветския съюз.“
Димка имаше чувството, че в стомаха му се е спуснало нещо студено и тежко. Заплахата беше ужасна. Кенеди нямаше да се главоболи да проверява дали ракетата е изстреляна от кубинците, или от Червената армия; за него беше все едно. Нито пък щеше да го е грижа за мишената. Ако удареха Чили, щеше да е същото като да ударят Ню Йорк.
Когато се изстреляше някоя от ракетите на Димка, САЩ щяха да превърнат Съветския съюз в радиоактивна пустиня.
Димка видя в мислите си познатата на всички картина — гъбата на атомната бомба, която в неговото въображение се издигаше над центъра на Москва; Кремъл, домът му и всички познати сгради лежаха в руини, а овъглени трупове плаваха като зловещ отпадък по отровените води на Москва река.
Друго изречение привлече погледа му.
„Трудно е да се уредят и дори да се обсъждат тези проблеми в атмосфера на сплашване.“
Лицемерието на американците остави Димка без дъх. Какво беше операция „Мангуста“, ако не сплашване?
Тъкмо „Мангуста“ убеди неохотния Президиум да прати ракетите. Димка започваше да подозира, че в международната политика агресивността е саморазрушителна.
Прочете достатъчно. Върна се в залата на Президиума, отиде бързо при Хрушчов и му подаде листовете.
— Телевизионното обръщение на Кенеди — каза той достатъчно високо, та да го чуят всички. — Копие, предоставено предварително от САЩ.
Хрушчов грабна листовете и започна да чете. Залата утихна. Нямаше смисъл да говорят, преди да разберат съдържанието на документа.
Хрушчов четеше бавно официалния абстрактен език. От време на време сумтеше презрително или пръхтеше изненадано. Докато напредваше в страниците, Димка усети, че настроението му се изменя от тревожност в облекчение.
След няколко минути той остави последната страница. Не казваше нищо, мислеше. Най-сетне вдигна поглед. Докато оглеждаше колегите си около масата, по грубоватото му селско лице се разля усмивка.
— Другари, спасихме Куба!
Както обикновено, Джаки разпитваше Джордж за любовния му живот.
— Излизаш ли с някоя?
— Току-що скъсах с Норин.
— Току-що ли? Че това беше преди шест месеца.
— О… май да.
Джаки беше сготвила пържено пиле с бамя и панирани царевични крокети, които наричаше кученца. Това беше любимото му блюдо като момче. Днес, на двадесет и седем, предпочиташе говеждо алангле със салата или паста с миден сос. Освен това обикновено вечеряше в осем, а не в шест. Но продължаваше да се тъпче и не казваше на майка си нищо от това. Предпочиташе да не разваля удоволствието, което й доставяше това, че го храни.
Джаки седеше срещу него на кухненската маса, както винаги.
— Как е Мария Самърс? Толкова е мила.
Джордж се помъчи да не се свие. Загубил беше Мария заради друг мъж.
— Мария има сериозен приятел.
— О? Кой е той?
— Не знам.
Джаки издаде някакъв звук на раздразнение.
— Не попита ли?
— Попитах, естествено. Не поиска да ми каже.
— Защо не?
Джордж сви рамене.
— Значи е женен — убедено рече майка му.
— Мамо, не е възможно да знаеш това — възрази Джордж, но имаше страшното подозрение, че може и да е права.
— Обикновено момичетата се хвалят с мъжа, с когото излизат. Мълчат ли, значи се срамуват.
— Може да има друга причина.
— Например?
Джордж не можа да измисли в момента друга причина.
— Може да е някой, с когото работи — продължи Джаки. — Искрено се надявам дядо й, проповедникът, да не разбере.
Джордж се досети за друга възможност.
— Може да е бял.