Достатъчно време за любов [bg]

Всички тези разсъждения показват, че съществува тенденция лошите гени да се отстраняват във всяко поколение (като най-опасните със стопроцентова сигурност се елиминират още в утробата на майката), а благоприятните гени да се запазват. Въпреки че изводът е в сила както за нормалното размножаване, така и в още по-голяма степен за браковете между близки роднини (макар че последните не се възприемат положително от хората именно поради схващането, че при тях се повишава шансът за поява на увредено потомство), аз знаех, че съществува опасност, включително и в случая с Лита. Всеки иска генетичният фонд на човечеството да се прочиства, но никой не желае трагичните аспекти на това прочистване да имат нещо общо със собственото му семейство. Минерва, аз бях започнал да смятам тези деца за „свое семейство“.

Но аз все още не си бях изяснил нищо относно „огледалните близнаци“.

Реших да определя най-вероятната опасност от поява на лоши рецесивни белези на избраното място. За наистина лош ген шанс петдесет на петдесет е твърде много; отсяването се осъществява рязко, вероятността за появата на гена намалява с всяко следващо поколение, докато стане нищожна; например, ако даден лош ген носи един от сто хаплоида, той ще може да се усили в едно от десет хиляди оплождания. Говоря за общия генетичен фонд; в дадения случай той съдържа поне двеста възрастни зиготи, женски и мъжки; случайното размножаване в такава общност може да събере заедно тези лоши гени само по невероятна случайност — щастлива или нещастна в зависимост от това как гледате на нещата: от гледната точка на генетичния фонд или подхождате индивидуално, от позицията на човешката трагедия.

Аз подходих съвсем индивидуално — исках Лита да има здраво дете.

Минерва, сигурен съм, че вече си съобразила: разпределението 25-50-25 отразява най-драстичния случай на бракове между близки роднини, който може да се осъществи само в половината от случаите на линейни връзки и в четвърт от случаите на връзки между потомци и в двата варианта — поради редукцията на хромозомите при мейоза. Животновъдите редовно прибягват до тази крайна мярка, после отстраняват дефектните екземпляри и запазват здравите. Имам гадното подозрение, че подобна селекция след бракове между близки роднини се е извършвала и в кралските дворове на Старата Земя — но не толкова често, колкото трябва, и далеч не толкова радикално. Монархизмът би могъл да оцелее, ако към кралете и кралиците са се отнасяли като към расови коне… за съжаление не е било така. Напротив, смятали са ги за богоизбрани и са позволявали на принцовете, които трябвало да бъдат елиминирани, да се размножават като зайци… тези дебили, слабоумни — както искаш ги наречи! По времето на моето детство „кралският“ начин на размножаване вече се смяташе за неприемлив.