![Дъщерите на Пандора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/7/dshcherite-na-pandora-bg-download.jpg)
Дъщерите на Пандора [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #12
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 978-954-17-0259-8
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Пандора [bg]». Краткое содержание книги:
Такова красиво малко момиченце.
Молино седеше на трикрако лагерно столче и гледаше втренчено Адиа.
И красива розова рокличка. Съблечи я, миличка. Искам да видя онова, което ще види клиентът.
Не! Трябва да се бори с тях. По тялото й пъплят ръце. Срам.
Сега я дръж. Как само се борят, когато са уплашени. Не ти ли е интересно, миличка?
Ужас.
По дяволите, Рената искаше да убие това копеле. Трябваше да ги раздели в ума си. Не можеше да се справи едновременно с паниката и отчаянието на Адиа и с пълната, абсолютна грозота на Молино.
— Помогни ми, Адиа — прошепна тя. — Не съм добра в това. Сега той държи друго дете и аз трябва да го открия веднага. Теб ще потърся по-късно, а сега трябва да си отидеш.
Обаче не можеше да я изостави, докато образът й беше така трагичен. Трябваше да мисли за момиченцето, какво е било то, преди това да се случи. Щастливо, обичано от родителите си, погълнато от игрите си в селото. Но дори това извикваше у нея гняв — гняв, че детското щастие е било унищожено от този кучи син.
Опитай отново.
Притисна роклята до гърдите си.
О, мили Боже! Не повръщай! Преживей го! Премини през това. Помогни ми, Адиа.
06:30
Скала.
Тя се спускаше почти отвесно към долината.
Да.
Рената стисна още по-силно рокличката. След всичките тези часове беше успяла да осъществи връзката с Молино. И не само връзката, но получаваше и картина. Кракът й натисна педала на газта.
На северозапад.
Още, молеше се тя. Дай ми още.
Върху скалата се издигаше къща. Двуетажна, от тъмно кедрово дърво и много стъкло. Виждаше Молино да върви по пътеката, следваща урвата, надвиснала над долината, която се намираше на неколкостотин фута по-надолу. В задната част на имота имаше писта, която сега се заемаше от синьо-бял хеликоптер. На няколко метра по-нататък имаше хамбар. Какъв беше регистрационният номер на хеликоптера? По дяволите, картината беше доста замъглена. Но Молино виждаше в далечината проблясването на стомана, мост над широката вода.
После картината изчезна. Но въжето съществуваше. Трябваше просто да го следва. На северозапад. Остави рокличката на Адиа, за да се обади на Грейди.
— Молино е в къщата на върха на скалата. В северозападната част на щата.
— Колко си сигурна? Нямаме много време преди срещата на Мегън с Молино.
— Абсолютно сигурна съм. Молино вижда мост от пътеката, която върви по ръба на урвата.
— Какъв мост?
— Не знам. Картината е неясна. Стоманен. Не е Голдън Гейт, но е достатъчно голям, за да се види от значително разстояние.
— Нещо друго?
— Не. Изгубих картината. Но въжето е много силно. Вървя по него.
— Къде си?
— Последният град, край който минах, беше Бристол.
— Изпращам Харли с хеликоптер да те посрещне.
— Нямам нужда от Харли.
— Ако можеш да стесниш района, може би той ще успее да открие моста от въздуха и дори да види къщата.
— Може би.
— По обяд Мегън ще бъде в онова проклето поле с Молино. Не мога дори да го докосна, докато той е заплаха за Филип и Дейви, но трябва да знам къде ще я заведе Молино.
— Това всичкото го знам. Но Харли може да ми попречи.
— Ще поема риска. Той ще ти се обади от хеликоптера.
Рената затвори. Тя не искаше Харли тук. Не искаше никой да я види толкова слаба и трепереща. Взе отново рокличката и стисна здраво кормилото. Шофираше вече седем часа. Дори след всичкото това време, ръката й продължаваше да трепери от допира с роклята и от чувствата, които оставаха все така силни и сурови.
— Просто ще трябва да се примирим, Адиа — прошепна тя. — Може би той ще успее да ни помогне.
После изхвърли от главата си всяка мисъл, освен тази за въжето, което щеше да я отведе до Молино. На северозапад.
— Току-що се чух с Рената — каза Грейди, като влезе във всекидневната. — Мисли, че знае къде е Молино.
Мегън, която седеше на дивана, изправи гръб.
— Слава богу!
— Получава и обща картина. Къщата е на северозапад и близо до мост. Ще се обадя на Харли.