Дъщерите на Пандора [bg]

— Щом казваш.

— Да, твърдя го. — Молино погледна отново Мегън. — Радвам се, че стигнахме до споразумение. Сигурен съм, че Филип също щеше да го оцени, ако не беше жив труп.

— Поддържай системите му — отговори тя. — Ако е в по-лошо състояние, когато го видя, ще се кача в хеликоптера с него.

— А аз ще сваля хеликоптера. Не ме заплашвай.

Тя загледа как той се отдалечава. Никога преди не беше срещала такава грозота, както тази вечер. Сведе поглед към ръката си, която още тръпнеше от болка. Бруталността на Сиена беше най-малката съставка на ужаса, който беше преживяла в тези няколко минути. Подозираше, че Молино е нестабилен психически, но тази вечер това беше станало очевидно. Злобата и порочността му я бяха разтърсили повече от жестокостта на Сиена.

— О, току-що се сетих за нещо, което вероятно те интересува. — Молино се беше обърнал и я гледаше, без да премигва. — Обадиха ми се малко преди да дойда на гробището.

Тя замръзна. Беше решила, че е приключило. Но не беше. Злобното му изражение й подсказваше, че не беше дошъл краят на ужаса. Той извади къс хартия от джоба си и го пусна на земята.

— Казах ти, че не разбирам как е възможно да бъдеш привлечена в мрежата ми от онова подобие на жива твар. — И отново тръгна надолу по хълма.

Тя гледаше след него шокирана. Какво беше намислил? Изтича и вдигна късчето хартия от земята. Всъщност това беше снимка. Включи джобното си фенерче.

Не!

Затича по хълма след Молино.

— Спри, копеле!

Той се обърна и се усмихна.

— О, заболя те, нали? Реших, че това ще е много по-добра застраховка от Блеър. Такова прекрасно малко същество.

— Казваш, че Дейви е в ръцете ти?

Гласът й трепереше. Цялото й тяло трепереше. Чувстваше се така, сякаш в стомаха й се беше забил с всичка сила железен юмрук.

— Това е лъжа. Получих електронна поща от баща му вчера, той щеше да ми каже, ако нещо не е наред.

— Хората ми го отвлякоха тази вечер. Влезли през прозореца на спалнята му, докато спял. Имаме голям опит в тези неща. Родителите му дори не знаят, че го няма. — Добави тихо: — Обади им се. Кажи им къде ще прекара нощта малкото момченце.

— Ти, кучи сине! Да не си посмял да го докоснеш и с пръст.

— Мисля да те оставя да се тревожиш. Макар да предпочитам малките момиченца, може да се насиля, за да…

— Ще те убия!

— Не, ще дойдеш в полето утре и ако имаш късмет, ще ти предам и мъжа, и детето.

— И двамата. Няма да се пазаря само за единия. — Направи пауза. — А ако нараниш Дейви, няма да преговарям.