Дъщерите на Пандора [bg]

— Ще измислим начин. — Той направи крачка към нея с протегната ръка. — Трябва да има начин…

— Не ме докосвай.

Знаеше, че той иска само да я успокои, но чувстваше, че всеки момент ще се разпадне на парченца като счупен кристал. Не можеше да рискува да прояви слабост.

— Не сега.

Той отпусна ръце покрай тялото си.

— Добре, разбирам. С какво мога да ти помогна? Какво друго се случи там, на хълма?

— Казах на Молино, че трябва да доведе Филип в полето на север от гробището, за да го отведа с хеликоптер обратно в болницата. Когато ми съобщи за Дейви, му казах, че той също е включен в сделката.

— А самата сделка?

— След като Филип и Дейви отлетят, Молино ще ме вземе от мястото.

— По дяволите, няма да стане! — В гласа на Грейди вибрираше стаено насилие. — Няма начин.

— Това е единственият начин да бъда сигурна, че Филип и Дейви са в безопасност, че Молино няма да ги използва, за да ме нарани. Те не бива да участват в събитията оттам нататък.

— И ще заложиш живота си?

— Да. И ти трябва да се погрижиш размяната да протече гладко. Няма да ме убие веднага. Ако искаше това, нямаше да отвлече Филип и Дейви. — Тръгна по-бързо. — Обаче нямам намерение да се оставя да бъда изнасилена и измъчвана. Няма да можеш да се доближиш до мен веднага след отвличането ми, затова ще трябва да знаеш къде отиваме. Рената твърди, че ще успее да го открие.

— Тя имаше възможност, но не го откри днес — каза той мрачно.

— Каза, че има проблеми да отдели единия образ от другия.

— И ти разчиташ, че ще успее да реши проблемите си? Знам колко е трудно за един Откривател да се фокусира. Може и да си мъртва, когато Рената установи местонахождението му.

— Тогава измисли алтернативно решение. Аз ще се погрижа Филип и Дейви да останат живи. Това е моя работа. Всичко останало зависи от вас.

— А моята задача е да те опазя жива.

— Не така започна всичко. Ти искаше Книгата, искаше смъртта на Молино.

— Приоритетите ми се промениха.

— За мен сега са важни само двама души. Филип и Дейви. Останалото е…

— Защо разтриваш непрекъснато ръката си? — прекъсна я той.

Тя не беше осъзнала това. Беше просто чисто автоматичен рефлекс.

— Боли ме леко. Всъщност чувствам я така, сякаш е попаднала в преса. Молино искаше Сиена да играе ролята на опитно зайче. Мисля, че му харесва идеята Сиена да се превърне в безмозъчна твар. Беше силно разочарован, че, както се оказа, аз не съм Пандора.

— А ти си изпитала облекчение.

— Никога не съм мислила, че ще се радвам толкова. — Стисна устни. — Макар че бих била доволна да нараня Сиена, независимо по какъв начин. Той е боклук като Молино. И двамата заслужават наказание. Но не, Молино все пак е номер едно в списъка на мръсниците. — Тръгна към дърветата, където беше паркирана колата. — Нека Винъбъл уреди хеликоптера. Утре ще бъда в полето северно от гробището.